МакКейд можеха да са се върнали обратно в селото или все още ги търсеха.
Беше риск, за който не бе споменал на Нора. Искаше тя да вярва, че са в безопасност. Истината ненужно щеше да я разтревожи, когато тя в действителност нямаше какво да направи. Той се нуждаеше от малко почивка, преди да продължат напред.
– Иска ми се да имаше с какво да зашия това – промърмори тя, – но ще трябва да се примирим само с превръзката.
– Да го превържем с какво?
Тя повдигна полите си, дарявайки го с прекрасна гледка към краката ѝ, и откъсна още от ризата си. Голяма част от нея.
– Ако продължаваш да правиш това, девойче, докато се върнем при останалите, ще си гола – мисълта го накара да се усмихне дяволито. – Не че имам нещо против, разбира се, но мисля, че може би ще те е срам.
Тя извъртя поглед към него.
– Точно като мъж. Лежиш тук, почти умрял и всичко, за което можеш да мислиш е как си свалям дрехите.
– Полуумрял, не умрял.
Тя поклати глава, докато превързваше ребрата му.
– Непоправим си.
– Не, милейди. Аз съм насърчителен.
Тя се изчерви.
– Това не е дума, милорд.
Юън трябваше да си признае, че обичаше да я дразни.
– Разбира се, че е. При това много хубава дума.
Тя се наведе към него и го целуна леко по устните.
Юън затвори очи и вдиша аромата ѝ, докато се наслаждаваше на мекотата на устните ѝ върху своите.
Да, дамата означаваше всичко за него.
Когато тя се отдръпна, той си пое рязко дъх.
– Ти си почивай тук, докато аз…
– Не – изрева той, изправяйки се въпреки болката, която го прониза. – Не е безопасно.
Тя го погледна раздразнено.
– Трябва да свърша някои неща, Юън и ако не ме оставиш сама да се погрижа за тях, в бъдеще няма да съм добра с теб. Ще бъда между онези дървета и няма да се бавя много.
Юън погледна към дърветата, които беше посочила, опитвайки се да види дали нещо се спотайваше там, за да я грабне. Не искаше да я изпуска от погледа си, но разбираше нуждата ѝ да остане сама.
– Добре. Но искам през цялото време да говориш, за да знам, че си добре.
Тя се засмя.
– Мисля, че това ще е първият път, в който някой ме е приканвал да говоря.
Той я целуна внимателно.
– Държа на езика ви, милейди – каза той, като го вкуси със своя. Простена, когато я усети. – Да – отвърна ѝ, отдръпвайки се. – Смятам, че съм обсебен от него.
Тя го дари с възхитителна усмивка.
– Означава ли това, че си променил мнението си да го отрежеш?
Той се засмя, като си спомни какво ѝ бе казал в деня, в който се бяха срещнали.
– Да, любима. Доста се привързах към него. Сега върви, преди да се е стъмнило повече.
Тя прехапа устна, след което направи каквото ѝ бе казал. Когато се отдалечи започна да говори за любимата си балада.
– Знаеш ли – каза тя с глас, носещ се откъм гората, – липсва ми лютнята. Жалко, че не беше с мен, когато Греъм се появи. Можех да я използвам, за да го халосам.
Юън се усмихна, докато тя продължи да говори.
Небеса, колко обичаше приказките ѝ.
– Между другото, Юън, наистина съжалявам за всичко това.
Той се замисли над всичко, което им се бе случило откакто се беше събудил, за да я намери да стои до леглото му.
– Недей – отвърна той високо, като се отпусна назад, за да си почине. – Като цяло, беше доста интересно, нали? А и ти каза, че винаги си готова за приключение.
– Вярно – отвърна тя от другата страна на дърветата. – Но никога не съм искала това да се случи.
– Сигурен съм, че и баща ти не е искал.
– Баща ми?
– Да, Катарина ми каза, че им е платил да ни съберат.
За няколко минути настъпи пълна тишина.
– Нора? – попита той притеснено. – Още ли си там?
Тя пренебрегна въпроса му.
– Какво искаш да кажеш с това, че баща ми им е платил?
Юън ѝ обясни всичко, докато се опитваше да освободи ръцете си от въжетата със зъби.
– Значи баща ми е искал да те ожени? – попита тя, след като се върна при него.
Той погледна нагоре, за да види не особено доволното ѝ изражение.
– Очевидно.
Тя изглеждаше слисана, докато стоеше там с ръце на кръста.
– Аз съм глупачка.
– Защо говориш така?
– Трябваше да разбера, че нещо става. Баща ми казваше, че нямам друг избор, освен да се омъжа за Раян, след което прислужницата ми ми заяви, че единствената ми надежда е да отида в Англия: „Ще имате нужда от ескорт, милейди.“ каза Агнес. „Мисля, че няма да има по-добър мъж от Юън МакАлистър. Той ще ви заведе в Англия достатъчно бързо и няма да се налага да се притеснявате за него. Всички МакАлистър са добри мъже…“ – Тя прекъсна тирадата си, за да сбърчи устни. – О, толкова са лоши. Трябваше да се усетя, когато Агнес доведе слугата като придружител. Защо не го прозрях?