– Защото си била уплашена.
Нора въздъхна с отвращение. Чувстваше се наистина глупаво. Как беше възможно да остави баща си да я манипулира по този начин? Мъжът беше истински дявол, в това нямаше съмнение и когато се прибереше у дома, тя беше твърдо решена да го уведоми какво мислеше за машинациите му.
Докато безгласно упрекваше баща си, чу как стомахът на Юън изкъркори.
– Трябва да хапнем, нали?
Той въздъхна уморено.
– Не мисля, че съм в състояние да хвана друго освен настинка в сегашното си положение, и дори и да можех, не смея да запаля огън, докато ме превъзхождат числено, ранен съм и невъоръжен.
Тя го погали по ръката.
– Мога да събера зеленина и да направя салата за двама ни. Няма да е най-добрата, но ще ни поддържа силни.
Противно на възраженията ѝ, Юън се изправи, за да отиде с нея. Отказа да я изпусне от поглед, докато я следваше. Въпреки че това я смущаваше, малка част от нея се наслаждаваше на загрижеността му.
Можеше да не го бе казал, но на нея ѝ допадаше фактът, че я обича. Със сигурност не можеше да има друга причина, поради която да е толкова загрижен за благополучието ѝ?
След като събра зеленината, тя отиде до малкия поток за прясна вода, с която да я измие. Юън коленичи на брега и се наведе, изсумтявайки, за да пие. Заради начина, по който ръцете му бяха вързани, не можеше да направи нищо повече, освен да смуче вода от пръстите си.
– Ето – каза Нора, като остави зеленината настрани. – Нека ти помогна.
Тя събра шепи и му помогна да пие.
Той се усмихна с благодарност, след което наведе глава, за да я целуне по устата.
Чувствените му устни я накараха да въздъхне. След всичко, което се беше случило, тя намираше целувката му, необичайно окуражаваща.
– Мислиш ли, че още тази нощ ще ни открият? – попита Нора, след като се бе наситил както на устните ѝ, така и на водата.
Юън легна на земята, докато тя използва скута си като място където да накъса и смеси листата.
– Не – отвърна той. – Гората е прекалено гъста, а и вече е твърде тъмно. Ще трябва да спрат за през нощта. До зазоряване ще сме в безопасност.
Нора кимна, докато го хранеше със салатата и също хапна малко.
– Сигурно е много дразнещо, да не можеш да се освободиш – каза тя, след като преглътна голяма хапка.
– Трябва да призная, че не е една от любимите ми ситуации.
Нора хвана ръцете му със своите и остана удивена от силата на мъжа пред нея. Никога не беше срещала друг като него.
– Беше невероятен. Не мога да повярвам, че извади пръстена от стената.
– Има моменти, в които е полезно да си мечок.
– Да, има…
Очите ѝ се насълзиха, когато си помисли какво се бе случило през този ден.
– Горкият Раян. Не мога да повярвам, че е мъртъв. Ако беше по-едър…
– Шшш – прошепна Юън. – Не е твоя вината, че се е сбил с тях.
– Ако не бях там…
– Той е този, който… – Юън замълча, когато за малко бе повторил думите, които тя му бе казала относно избора на Киърън да се самоубие.
Тя бе също толкова отговорна за това, което Раян бе направил, колкото той бе отговорен за Киърън.
Брат му беше глупакът, който бе влязъл в езерото.
И за какво?
За безполезна блудница, която бе унищожила всеки мъж, който бе познавала, включително и собственото си семейство? Айзобел не я бе грижа за никого другиго, освен за себе си и Киърън бе постъпил глупаво, като бе захвърлил живота си заради някой като нея. Юън беше прекарал последните години от живота си в изолация с вината, която го разяждаше. Винеше себе си за решението, което Киърън беше взел. Не той беше принудил брат си да влезе в езерото. Глупостта на Киърън го беше направила. В края на краищата, брат му не беше помислил за никой друг освен за себе си. В скръбта си, той бе погубил не само живота си, но и този на Юън.
И то само защото Юън го беше позволил. Бе разрешил на собствената си мъка, вина и болка да го заслепят. Киърън трябваше да бъде по-силен. Ако Айзобел значеше толкова много за него, той трябваше да тръгне след нея и да си я върне. Киърън трябваше да се бори за това, което иска. Юън щеше да се бори. Никога нямаше да позволи на някой просто да му отнеме Нора…
Той примигна, осъзнавайки значението на тази мисъл.
Неговата Нора.
Кога беше започнал да мисли по този начин за нея?
И въпреки това го мислеше.
Когато си беше помислил, че Раян се е върнал за нея… Това почти го беше убило. Сега, когато тя отново бе с него, не искаше да я пуска.
Тя означаваше всичко за него. Беше всичко….
Скъпи светци, обичаше я. Той наистина я обичаше истински.