Нора осъзна, че по бузата ѝ се стича сълза чак когато Юън избърса лицето ѝ с опакото на ръката си.
– Не плачи, любов моя.
Той я придърпа внимателно към себе си и я задържа близо до гърдите си, за да може да потърси утеха в туптящото му сърце под бузата ѝ. Нора отвърна на прегръдката му и просто беше благодарна, че не беше загубила и него. Греъм МакКейд беше луд, който с удоволствие би убил и двама им. Но сега бяха в безопасност. Юън беше с нея – и двамата бяха невредими. Тя го прегърна още по-силно, доволна от този прост факт. Юън пое лицето ѝ с вързаните си ръце и я целуна.
– Люби ме, Нора – прошепна той. – Точно в този момент искам да съм в теб.
Думите му трябваше да я шокират, но тя не успяха. Истината бе, че искаше същото нещо.
– Ранен си.
– Не съм.
– Но си вързан.
Той ѝ се усмихна дяволито. Погледът му, изпълнен с желание, я накара да се усмихне широко. Повдигна ръцете си над главата ѝ и ги свали обратно надолу, за да може тя да се озове в прегръдката му. Отпусна се назад, дръпвайки я със себе си.
Внимавайки да не докосва хълбока му, Нора се засмя на гледката, която представляваха, преплетени по този начин един в друг. Но когато я целуна, смехът ѝ утихна под вълна от дълбоко желание.
Той прехапа устни, отдръпвайки се назад.
– Искам да ми свалиш панталоните.
Нора никога не беше очаквала такова нещо. Трябваше да се чувства покрусена дори от самото предложение, но част от нея беше развълнувана от идеята. Юън вдигна ръцете си, освобождавайки я отново. Окуражена от погледа му, пълен със страст, тя изпълни желанието му и развърза панталоните му, след което ги смъкна от дългите му крака. Той вече беше възбуден. Сърцето ѝ заби бързо от вида му, лежащ гол и до някаква степен безпомощен. Намираше го за необичайно еротично. Едно от ъгълчетата на устата ѝ се изви нагоре.
– Този поглед трябва ли да ме притеснява? – попита Юън.
Нора прехапа устна.
– Не съм сигурна. Просто си мислех, че си само мой.
– Да, любима, така е.
– На практика си безпомощен…
– Когато става дума за теб, винаги съм безпомощен.
Думите му я накараха да се усмихне. Нора не знаеше откъде се беше появила тази смелост, но докато го гледаше, беше завладяна от любопитство. Искаше да изследва тялото му. Докато прокарваше ръце по голите му крака, видя, как мъжествеността му трепна в отговор.
– Може ли да те докосна? – попита тя.
– Да – отвърна той с дълбок и дрезгав глас. – Няма да имам нищо против да ме докосваш където поискаш.
Тя колебливо придвижи ръката си към възбудения му член. Когато пръстите ѝ го докоснаха, той простена. Дишайки накъсано, хвана ръката ѝ със своята, за да ѝ покаже как да го гали. Удоволствието, изписано на лицето му и дълбоките, мъжествени стенания развълнуваха Нора. Той беше толкова твърд и в същото време толкова нежен на допир. Никога преди не беше изучавала мъжествеността на един мъж по този начин; сега я изследваше обстойно.
Прокара пръсти по върха, а влагата му намокри пръстите ѝ. След това продължи надолу, чак до основата и внимателно стисна тестисите му с ръка. Той изви гръб под нея и изръмжа. Юън наблюдаваше как тя изучаваше тялото му. Досега не беше познавал нищо толкова прекрасно като дланите ѝ върху него. Искаше му се ръцете му да са свободни, за да може да отвърне на ласките ѝ.
– Това харесва ли ти? – попита тя, когато отново прокара пръст по главичката.
– Да.
– Какво изтича от върха ?
Той простена. Тази жена беше истински невъзмутима, когато задаваше въпросите си.
– Това е просто нещо, което прави, когато съм възбуден.
– Може ли да те вкуся така както ти мен?
Само мисълта за това го накара да простене.
– Да.
Той я наблюдаваше, докато тя внимателно наведе главата си към члена му. Помисли си, че ще умре от екстаз, когато го пое в устата си. Изръмжа и се насили да лежи неподвижно, докато тя го изследваше. Последното, което искаше, беше да я изплаши или да я накара да се отдръпне. Но усещането за езика ѝ, който го галеше, докато устата ѝ, влажна и гореща го поемаше целия, му даряваше повече удоволствие, отколкото можеше да понесе. Досега никоя жена не беше правила подобно нещо с него. Това не беше нещо, което мъжът би поискал от една дама, и все пак тя го бе направила сама. Да, той обожаваше смелостта ѝ. Любопитството ѝ.
Обичаше я.
Юън прокара завързаната си ръка през косата ѝ, наслаждавайки се на усещането. Тя го дразнеше и засмукваше, водейки го до невиждани висини, докато той едва не избухна. Изведнъж тя се отдръпна и го погледна.
– Искам да те усетя в мен, Юън.
– Яхни ме през кръста.
Тя изпълни желанието му.
Извивайки гръб, Юън намести бедрата си между нейните.