Нора наблюдаваше как Юън се подготвя за път. Част от нея се изкушаваше да избяга, но не се и съмняваше, че той ще я хване. Дългите му крака можеха да направят една крачка, равняваща се на нейни три.
Вероятно можеше да подкупи Локлан или да го убеди да принуди Юън да я заведе до Англия, или може би някой от хората му. Трябваше да напусне страната преди баща ѝ да забележи, че я няма и да организира търсене.
Беше изтъкнала женско неразположение и бе подредила леглото си така, че да изглежда, сякаш е спала в него. Надяваше се да минат няколко часа преди майка ѝ да отиде да я провери и да открие бележката.
Може би щеше да има достатъчно време.
– Не е трябвало да оставяш онази бележка!
Така беше, но тя не искаше баща ѝ да се тревожи прекалено. Бе помислила, че като спомене името на Юън това едновременно ще уплаши и успокои баща ѝ и той ще я остави намира или поне щеше да се поколебае, преди да я издири.
Не звучеше толкова налудничаво, когато прислужницата ѝ и бе помогнала с измислянето на плана.
Сега, когато помислеше върху това, осъзнаваше, че е лоша идея. Но тя бе отчаяна, и както майка ѝ казваше, отчаяните хора вършат отчаяни неща. А и прислужницата ѝ я бе окуражила да потърси Юън.
Със сигурност, мъж като МакАлистър не би оставил дама в такава ужасна беда. Казват, че са се заклели да защитават всички потиснати, и аз не мога да се сетя за никого по-потиснат от дама, омъжена за лорд Раян. Потърсете го, милейди, и каквото и да правите, не му позволявайте да ви отклони от пътя.
И така, ето я и нея на върха на планината с мъж, който изглеждаше така, сякаш би предпочел да отсекат главата му, пред това да понесе компанията ѝ още дълго.
Нора наблюдаваше как Юън обикаля ядосано. Беше страховит звяр и все пак не бе толкова уплашена от него. Имаше дълбока тъга в очите му и във въздуха се носеше лошо настроение. Като изключеше, че бе груб, не изглеждаше зъл или оскърбителен.
Най-малкото я бе изслушал. Поне донякъде.
Той се приближи и застана до нея, а тя трябваше да изпъне врат, за да го погледне.
– С какво са те хранили, за да пораснеш толкова голям?
Развеселен блясък се появи в студените му очи.
– С голямо количество кърма.
Нора ахна.
– Доставя ти удоволствие да шокираш хората, нали?
Спокойните черти на лицето му му придаваха почти момчешки вид. Очарователно! Не мина много време, преди намръщената физиономия, с която тя вече привикваше, отново да се появи на лицето му.
– Това, което ми доставя удоволствие е хората да ме оставят сам. Открих, че когато се държа скандално, това ги кара да бягат възможно по-далеч и по-бързо от мен.
– Предложих да си тръгна.
Той изръмжа насреща ѝ.
– Хайде. Можем да вървим. Колкото по-скоро те заведа при Локлан, толкова по-бързо ще мога да се върна тук.
– И отново да изпаднеш в униние?
Той се стегна при тези ѝ думи.
– Не съм паднал духом.
– Прости ми. Там, откъдето идвам, половинчатата усмивка означава, че си намръщен, а ако си намръщен, докато си се оттеглил от всички и всичко, това означава, че си паднал духом. Предполагам, че тук – в твоята пещера, светът е наопаки и да си намръщен означава, че си щастлив.
– Винаги ли говориш толкова?
– Да. Особено когато хората, в частност мъжете, се опитват да ме пренебрегват.
В отговор, той я дари с развеселен поглед.
– Каква невероятна личностна черта.
Нора игнорира сарказма му.
– Лично съм съгласна с това. Леля ми смята, че съм чаровна.
– Твоята леля Елеонор?
– Да.
– И кажи ми, моля те, кога си пътувала до Англия, за да се срещнеш с нея?
– Никога! На майка ми не ѝ понасят пътуванията, затова Елеонор ни е посещавала няколко пъти през годините, за да наваксаме.
– И никой друг в Шотландия не знае за това?
– Баща ми е винаги осведомен, както и слугите ни, но Елеонор предпочита да пътува предрешена. Изглежда, нещо се е случило някога отдавна, когато е пътувала като кралица и сега прави всичко възможно, за да се увери, че никой не знае коя е тя, когато пътува.
– Разбирам – отвърна той, но Нора бе сигурна, че не го мисли наистина.
Смяташе я за луда. Е, със сигурност я бяха наричали и по-лошо. Може би ако я мислеше за глупава, щеше да склони да ѝ обърне гръб, докато тя си тръгнеше.
Беше просто мисъл…
Юън я изведе от пещерата.
– Бил ли си някога в Англия? – попита го тя, като ускори ход, за да може да върви с неговата голяма, опасна крачка. – Майка ми казва, че Лондон е мръсно място, където през лятото е горещо и претъпкано.
Юън въздъхна шумно, докато подсигуряваше вратата на дома си. Пътуването щеше да е наистина дълго, ако тя настояваше да приказва през цялото време. Вече имаше чувството, че главата му ще се пръсне.