Выбрать главу

Юън трепна, когато китките му се освободиха, понеже сега щипеха още повече. И все пак беше добре отново да си свободен.

Нора ахна, виждайки китките му. Бяха окървавени и покрити с големи синини.

– О, Юън. Първо хълбокът ти и сега това. Не мога да си представя как понасяш болката – тя погледна към Катарина. – Кат, имаш ли нещо, което можем да поставим на китките му? И ще имам нужда от игла и конец, за да зашия хълбока му.

– Ранен ли си? – попита Виктор.

– Греъм го намушка – отвърна Нора преди Юън да е имал шанс да го направи. – Раната не е добре почистена.

Катарина им направи знак да я последват.

– Елате, трябва да имам нещо във фургона.

Вървяха през гората, докато не стигнаха фургона, който беше изоставен назад, след като гората бе станала прекалено гъста, за да може да мине.

Юън се спря, когато видя ниския и слаб мъж, който седеше отзад в отворения фургон.

Кръвта му се смрази.

Беше Раян.

Той стоеше отзад с надменна усмивка на лицето, докато краката му висяха надолу.

Колкото до Юън, той предпочиташе да види как Греъм или някой от братята му го чакаха.

– Раян! – ахна Нора, като се спусна към него.

Тя го придърпа в здрава прегръдка и го стисна силно.

Гледката прониза Юън.

– Помислих, че си умрял – каза тя точно преди да го целуне развеселено по бузата. – Благодаря на бог за Неговата милост.

Юън се чувстваше така, сякаш са му нанесли зашеметяващ удар. Не желаеше смъртта на мъжа, но…

– Внимавай! – сопна се Раян, отблъсквайки я. – Почти ме убиха и се съмнявам, че някога стомахът ми ще бъде отново същият.

Нора не му обърна внимание и пренебрегна грубата му забележка.

– Просто се радвам, че не са те убили.

– Както и аз – съгласи се Раян. – Въпреки че, ако трябва да съм честен, се чувствам така, все едно съм умрял и съм бил изпратен в ада, където дяволът ме измъчва с постоянна болка.

Катарина мина покрай Раян и взе едно гърне с мехлем от фургона. Занесе го при Юън.

Ядосан и ранен, той намаза мехлема върху кървящите си и разранени китки, които ужасно го боляха и пулсираха.

Изглеждаше така, сякаш Нора напълно го е забравила, докато разговаряше с Раян за нараняванията му.

И защо да го помнеше?

Раян беше нейният годеник.

Раян щеше да ѝ стане съпруг.

Начинът, по който се държеше показваше, че точно това иска. Нямаше друго нещо като това да си на крачка от смъртта, за да накараш една жена да осъзнае кого наистина обича…

Нора спря да се суети около Раян за момент. Погледна назад, за да види Юън с Катарина.

Погледът на Юън беше измъчен. Сега в очите имаше болка, която преди това не бе там.

Тя остави Раян, за да го провери.

– Добре ли си?

– Добре съм.

Тя погледна надолу към наранените му китки, които сега бяха покрити с бял мехлем.

– Много ли те болят?

Той поклати глава, след което подаде мехлема обратно на Кат. Нора се пресегна към комплекта за шиене на Катарина.

– Легни тук и аз ще…

– По-добре да тръгваме – каза Юън, прекъсвайки я с дълбок и заядлив тон. – Подай ми меча си, Виктор. Аз ще заема мястото отпред, понеже добре познавам околността.

Виктор кимна и освободи меча от кръста си, след което му го подаде.

– Юън – каза Нора с предупредителен тон. – Ранен си.

Тонът му беше рязък и студен.

– Ще оживея.

Какво му ставаше?

Със сигурност Юън не смяташе…

Не. Със сигурност притежаваше по-здрав разум от това. Не можеше да ревнува от Раян Жабата.

Положително беше осъзнал, че единствената причина, поради която бе отишла при Раян, бе, понеже изпитваше облекчение, че не е умрял заради нея.

Нора се насочи към предната част на фургона.

– Трябва да си отзад, Нора – каза остро Юън. – По този начин ще се придвижим по-бързо.

– Как така?

– Просто отиди отзад – грубият му тон я обиди.

Не го бе виждала такъв от първия ден, в който бяха заедно.

Къде беше нейният нежен мечок? С наранени чувства, тя направи това, което ѝ бе казал.

Добре. Ако искаше да избухва и да се мръщи, така да бъде. Скоро щяха да спрат, за да се нахранят. Тогава сигурно щеше да е по-уравновесен и тя щеше да го прегледа и да почисти раната му.

Ако искаше да се държи като бебе дотогава, така да бъде.

Виктор остана да язди с Юън, докато тя, Катарина и Раян се возеха отзад.

Веднага щом се настаниха вътре, Юън изцъка с език на конете и ги подкара.

– Как открихте Раян? – Нора попита Катарина след като се настаниха удобно на пода на фургона.

– Излезе ранен от таверната и бръщолевеше някой да му помогне да те настигне.

Нора не можеше да си представи какъв спектакъл е представлявал Раян. Този мъж мразеше да прави сцени за каквото и да било и все пак бе направил такава за нея. Това вероятно бе най-милото нещо, което Раян някога е правил за някого. Тя можеше и да не го харесва, но сегашната му постъпка по един или друг начин, смекчи някои от най-ужасните неща, които ѝ бе причинявал през годините.