И тя се чувстваше точно така в момента.
Светлосините очи на майка ѝ бяха изпълнени със сълзи, а устните ѝ трепереха.
– Добре дошла у дома, съкровище – каза тя, измествайки баща ѝ и прегръщайки я.
След това, за нейно още по-голямо удивление, баща ѝ се обърна към Раян, който беше слязъл от коня и се беше дотътрил до тях.
Той го изгледа злобно и за минута тя си помисли, че е ядосан. След това лицето му омекна.
– Радвам се да те видя, момче, напълно съм сгрешил за теб.
Тогава, за нейно пълно изумление, той прегърна Раян като отдавна изгубен син и го потупа по гърба. МакАрън се задави, сякаш не можеше да издържи силата на баща ѝ. Въпреки това баща ѝ го потупа.
– Лисандър ми обясни как са те ранили почти смъртоносно заради моята Нора. Благодаря ти.
Нора погледна към Юън, чието лице беше безизразно. Поне така беше за всички останали, но не и за нея. Виждаше колко са стегнати устните му, виждаше празнотата в очите му. Без да обели и дума, той слезе от фургона и се насочи към донжонът17. Майка му се обърна към него, но той я пренебрегна и продължи да върви. Братята му го последваха и никой от тях не говореше, докато тя беше затрупвана с въпроси от родителите си, а Лисандър, Пейгън и Бейвъл посрещнаха Катарина и Виктор.
Юън имаше нужда от питие. Голямо питие.
Но дълбоко в сърцето си знаеше, че ще е нужно нещо повече от океан от ейл, за да удави болката, която изпитваше.
– Какво се случи, Юън? – попита Локлан зад него.
– Нищо – той се спря до килера и извади оттам стомна с ейл заедно с бокал.
Изруга, щом видя, че всеки член на семейството му беше зад него. Лицето на майка му беше напрегнато и изпълнено с тревога, докато братята му изглеждаха готови да се бият с него. Снахите му се извиниха и запътиха към стълбите.
Благодарен за тяхната доброта, Юън си наля да пие.
– Нищо? – повтори Брейдън. – Александър Канмуур е тук вече от два дни, настоявайки да разбере какво си направил с дъщеря му. Заплашваше ни с война и че ще осакати всеки срещнат, ако не се появи невредима и въпреки това ти казваш, че нищо не се е случило?
Юън пресуши бокала, наля си още и изгледа злобно Брейдън, преди да пресуши втората чаша.
– Не искам да чувам за баща, който мами дъщеря си и след това я принуждава да избяга при мен. Ако Александър толкова се е притеснявал за благополучието ѝ, е трябвало да я държи вкъщи, където ѝ е мястото.
– Какво искаш да кажеш? – попита Локлан скептично.
Юън посочи ядосано с бокала към вратата.
– Вярно е. Попитай циганската мома, Катарина. Канмуур е искал да обедини нашите семейства, като е решил да измами мен и нея – Юън се засмя жлъчно. – Но измамата е за негова сметка, понеже я е обещал на Раян, който не иска да я освободи от годежа. Затова виждате ли защо всичко е проклета загуба на време.
– Юън! – сопна се майка му – Внимавай какво говориш!
Той стисна зъби и преглътна неприятния отговор, с който желаеше да отвърне. Колкото и да беше ядосан, той нямаше да нарани майка си със своите гадости. Юън понечи да си налее още ейл, но Локлан го спря, като покри бокала с ръка. Леърдът изгледа твърдо Син, Брейдън и майка си.
– Ще ни оставите ли сами?
Те се оттеглиха с неохота.
Локлан му отне бокала.
Юън изръмжа, но както обикновено, брат му не му обърна внимание и изблъска ръката му настрани, когато поиска да си вземе обратно бокала.
– Искам още малко да останеш трезвен, за да можеш да ми обясниш. Баща ѝ е отвън, готов да разкъса клана и да стовари кралете на Шотландия и на Англия върху главите ни, ако не постъпиш правилно с дъщеря му. Сега ми кажи защо е пътувала сама с теб?
Юън изгледа по-големият си брат злобно. Нямаше нужда от тази лекция и мразеше да си играят с него. Планът на Александър не беше добър и сега всичко, което искаше, бе време, за да забрави участието си в този провал.
– Казах ти всичко.
– Нищо не си ми казал.
– Юън?
Той затвори очи и стисна зъби, когато чу Нора да изрича името му. Заболя го.
Сега не можеше да се изправи срещу нея. Не и тук в тази зала, където веднъж се бе бил с Киърън, за да спечели Айзобел.
Вдигна стомната с ейл и се насочи към стълбите.
– Искам да остана сам.
Още не беше направил и крачка, когато Нора се спусна напред и застана на пътя му. Той почувства как действията ѝ накараха челюстта му да трепне.
– Дръпни се, Нора.
Но там тя стоеше непоколебима, с ръце на кръста.
– Или какво?
– Или аз ще те отстраня от пътя си.