Тя вирна брадичка предизвикателно като очевидно се приготви да се изправи срещу него.
– Не би посмял.
Уморен, ядосан, с разбито сърце и изпълнен с физическа и умствена агония, той не бе в настроение за предизвикателството ѝ. Оставяйки ейла настрани, той се изправи пред нея. Знаеше, че майка му, братята му и родителите ѝ го гледаха, но на него вече не му пукаше.
Всички можеха да вървят по дяволите.
И проклет да беше всеки, който застанеше между него и стълбите.
Нора ахна, когато Юън я метна през рамо и се отдалечи от стълбите.
– Какво правиш? – поиска да научи баща ѝ.
– Отстранявам препятствието от пътя си – Юън я остави на подплатения стол на Локлан до огнището.
За момент Нора остана да седи смаяна, не можейки да повярва, че го бе направил.
Не можеше да отрече, че я бе оставил внимателно, но все пак... Как смееше!
– Отново кървиш – ахна Нора, когато той се отдалечи от нея и се насочи обратно към ейла.
– Да, знам и всичко, което искам е да легна и да пия.
Тя се скова.
– Не можеш да пиеш, докато лежиш.
Той я погледна с див поглед през рамо, грабна стомната и се насочи към стълбите.
Този път Локлан се изпречи на пътя му.
Юън въздъхна възмутено.
– Нима ще трябва да ви преместя един по един?
– Защо кървиш?
– Греъм го намушка – обясни Нора, когато се присъедини при тях на стълбите. – Юън от дни отказва да позволи на който и да е да се погрижи за него.
– Нямам нужда да се суетиш около мен – излая Юън.
Той изтласка грубо Локлан настрани. Брат му го хвана и го дръпна далеч от стълбите. Юън замахна към него, но болката в ръката му беше толкова голяма, че го накара да се олюлее назад.
Следващото, което помнеше, бе, че Локлан беше сложил ръка на челото му.
– Изгаряш от треска.
Юън се мъчеше да диша. Просто искаше да легне и да забрави за изминалата седмица с Нора. Желаеше болката вътре в него да спре. Всичко, което изпитваше, беше агония. Горчива и свирепа, тя го раздираше отвътре.
Бе изгубил Нора.
Истината бе, че просто искаше да умре.
Изблъсквайки ръката на Локлан настрани, той направи крачка и усети как стаята започва да се върти под него.
Нора ахна, когато Юън се строполи на пода. Стомната леко докосна земята, когато той коленичи, а майка му се спусна към него.
Няколко секунди по-късно той припадна. Нора се присъедини към останалите до него само за да открие че е в безсъзнание.
– Юън! – извика Локлан и разтърси брат си опитвайки се да го събуди.
Той не реагира.
Нора вдигна ризата на Юън, за да погледне раната на хълбока му. Беше червена и подута от инфекцията.
– Упорит човек – скастри го тя. – Не можа да понесеш да ти помогна и сега виж какво направи. Кълна се, Юън МакАлистър, ако не умреш от глупостта си, аз ще те убия заради нея.
– Дръпни се от пътя, жено – каза грубо Син МакАлистър, като я избута настрани.
Той и Локлан занесоха Юън на горния етаж.
Без да се замисли, Нора ги последва, докато родителите ѝ останаха долу. Син и Локлан занесоха Юън в една стая на върха на стълбите и го поставиха да легне внимателно върху леглото.
Майка му се приближи притеснено.
– Защо раната не е била зашита?
Невинният ѝ въпрос накара гърлото на Нора да се стегне.
– Първата нощ нямах с какво да я зашия, а след това той отказваше да ми позволи дори да я видя, камо ли да се погрижа за нея.
Син разряза ризата на Юън, докато Локлан се обърна към нея.
– Трябва да си вървиш, девойче.
– Но… – Нора се спря, преди да им каже, че го е виждала гол. Не се и съмняваше, че Юън си беше навлякъл достатъчно проблеми и не искаше да влошава нещата. – Ще изчакам отвън.
Тя се оказа бързо изтикана извън стаята.
Родителите ѝ чакаха в коридора.
– Как е той? – попита баща ѝ.
Нора гризеше ноктите си от притеснение.
– Не знам. Не е говорил за раната, откакто се случи.
– С нищо не показа, че е ранен, когато пристигна – каза майка ѝ.
– Да – съгласи се Нора. – Умее да издържа на болка. – С тежко сърце тя погледна към баща си. – Как можа да ни причиниш това, татко? Как може да ме подведеш по този начин, за да избягам при него?
Той отвори уста, след което я затвори и въздъхна.
– Ти си прекрасна девойка, Нора. Исках достоен мъж за теб и си помислих, че ако мога да ви събера, Юън ще види, че ти ще бъдеш прекрасна съпруга.
– А Раян?
– Помислих, че когато избягаш с друг мъж Раян ще се откаже от предложението. Нямах представа, че наистина те обича толкова много.
При тези думи тя повтори дивото ръмжане на Юън. Ако чуеше тези думи още веднъж наистина сериозно щеше да нарани някой.
– Раян не ме обича!
– Не е вярно – каза майка ѝ. – Докато ти разговаряше отвън с баща си, той ми каза колко много се е страхувал за теб и че единствената причина, поради която е платил на циганите да отвлекат Юън, е била, за да те върне у дома преди да те е наранил. Тревожел се е за теб, Нора.