Баща им се бе сближил с Локлан до отлъчването на останалите от тях. Брейдън беше любимец на майка им, а Киърън винаги го бе обичал безумно.
Брейдън винаги беше закачал и тормозил Юън, докато Локлан губеше търпение от всичко, което той казваше или правеше. Само Киърън беше отделил време, за да се сприятелят.
– Да, вярно е – каза майка му. – Всеки път, когато посегнех да те прегърна, ти се напрягаше и веднага се отдръпваше. – Тя го гледаше внимателно. – Не се напрягаш, когато Нора те докосва, Юън. Когато двамата бяхте долу в залата и се карахте, видях начина, по който я гледаше. Нуждата в очите ти, когато тя се протегна към теб.
Юън се вгледа в стената, когато думите ѝ утихнаха, а болката от миналото и бъдещето бушуваше яростно в него.
– Знам, че никога не беше щастлив, докато живееше тук с нас. Баща ти винаги беше груб, всеки път, когато се опитваше така силно да го впечатлиш. Съдеше те сурово, и няма да се извинявам вместо него. Но той те обичаше, Юън. Последните му думи на този свят бяха за теб.
– Защото той смяташе, че не мога да се грижа за себе си.
– Не, той не каза това.
Юън я погледна.
– Той знаеше, че в края на краищата, е бил прекалено настоятелен към всички ви. Беше се старал толкова силно да направи Локлан достатъчно силен, за да бъде леърд, да накара Киърън да носи отговорността за семейството на раменете си. Брейдън да се противопостави на останалите, за да не го прегазите. Баща ви ме накара да намеря Син и да му се реванширам, заради това, което и двамата бяхме причинили на него и на теб… – Юън беше затаил дъх и чакаше. – Искаше му се никога да не ти бе позволявал да чуеш грубите му критики. Съжаляваше за времената, когато те бе ранявал с меча си. За времето, когато ти бе казвал, че го разочароваш. Не си го разочаровал, Юън. Винаги се е гордеел с теб.
Сълзи изпълниха очите му, когато си спомни думите на баща му, след като се бе върнал, за да открие, че Кириън е мъртъв. Баща му го беше зашлевил жестоко.
– Отвращаваш ме. Открадна това, що не ти принадлежи, и с това си действие уби собствения си брат. Никога повече не ми се мяркай пред очите. Не заслужаваш нищо друго освен презрението ми.
Огорчен и опечален, Юън бе напуснал замъка на МакАлистър още същия ден и бе отказал да стъпи отново в него, докато баща му не умря. Никога нямаше да се върне, ако Локлан и Брейдън не го бяха последвали, за да му кажат, че майка му иска да го види. Че лежи на смъртен одър от мъка и че ако не се върне у дома с тях, също ще загубят и нея. И така той се бе върнал, все така с неохота, обратно в лоното на семейството си. Липсваща частица, която никога не пасваше.
Майка му се приведе напред и го целуна по челото.
– Никога не съм те винила за смъртта на Киърън, Юън. Нито веднъж. Ти си този, който носи тази вина в сърцето си и ако можех, щях да я прогоня от теб. Щях да продам душата си, за да ти донеса мир и щастие.
Тя отмести кичур коса от челото му.
– Нора е добро момиче и е много загрижена за теб. Ще е жалко да живееш в пещера, когато лесно можеш да живееш удобно с жена, която те обича. Но животът си е твой да правиш с него каквото поискаш.
Тя го потупа нежно по ръката и се изправи да си тръгне.
– Спи спокойно, сине мой. Ако можеш.
Глава 13
Две седмици по-късно.
Нора стоеше отвън пред черквата, разбитото ѝ сърце биеше тревожно и болезнено. Все още не можеше да повярва, че всички я караха да го направи.
Родителите ѝ.
Раян.
Най-вече не можеше да повярва, че Юън беше причинил това на двама им.
Проклет да е!
Очите ѝ се разшириха при неволната ругатня. Не. Не неволна. Беше му бясна.
Заслужаваше това и още много заради коравосърдечните си действия.
Как можеше да я захвърли толкова лесно?
Нека шарка да изгори посивялата му душа!
Досега сигурно се бе върнал в пещерата си, лежеше в пиянски ступор, забравил факта, че винаги го бе обичала. Че щеше да прекара живота си, линеейки далеч от него.
И защо? Не заслужаваше нейната преданост. Определено не заслужаваше любовта ѝ. Това, което заслужаваше бе хубав ритник в задника. Такъв, който щеше да го остави да куца до края на вечността и ако някога го видеше отново, със сигурност щеше да му го предостави.
А след няколко минути щеше да бъде обвързана с Раян завинаги.
От мисълта ѝ прилошаваше.
Даже още повече ѝ прилошаваше от идеята да прави с Раян това, което бе направила с Юън. От това МакАрън да я докосва, да я люби…
По бузите ѝ се стече сълза.
– Шшш – каза Катарина до нея, докато чакаха баща ѝ да я заведе до черквата.