Така че мама харесала не само татко, но и голямото му, почти непокътнато и относително нормално семейство. Съгласила се да се омъжи за татко, макар да били заедно едва от година. Разбира се, направили го по своя си начин. Оженили се пред мирова съдийка лесбийка, докато приятелите им свирели китарна рокаджийска версия на „Сватбения марш“. Мама била облечена с къса бяла рокля с ресни и с черни ботуши с шпори. Младоженецът бил в кожа.
Мама забременяла с мен заради сватбата на други. Гаджето на един от приятелите музиканти на татко, който се преместил в Сиатъл, забременяло и те направили светкавична сватба. Мама и татко отишли на тържеството, понапили се и когато се върнали в хотела, не подходили с обичайното внимание. Три месеца по-късно се появила синята черта на теста за бременност.
Разказват, че и двамата не били особено готови да станат родители. Но и дума не можело да става да се лишат от мен. Мама е ревностен привърженик на това човек да има избор. На колата си била залепила стикер с надпис: „Ако не можеш да ми се довериш да направя избор, как можеш да ми се довериш да родя дете?“ Нейният избор бил да ме задържи.
Татко се колебаел повече. И се уплашил повече. До мига, в който лекарят ме извадил, и татко се разплакал.
— Дрън-дрън — възразяваше той, когато мама разказваше историята. — Нищо подобно.
— Значи не се разплака, така ли? — питаше мама подигравателно и развеселено.
— Очите ми се насълзиха. Не съм плакал. — После татко ми намигаше и показваше с мимики, че е плакал като бебе.
Тъй като бях единственото дете в обкръжението на мама и на татко, представлявах новост. Отгледа ме една общност от музиканти, имах десетки лели и чичовци, които ме възприемаха като свое намерениче дори когато започнах да проявявам странно предпочитание към класическата музика. Не ми липсваше истинско семейство. Дядо и баба живееха наблизо и с радост ме вземаха за уикендите, за да може мама и татко да си повилнеят и да стоят по цели нощи на някой от концертите на татко.
Мисля, че едва когато станах на четири, родителите ми осъзнаха, че наистина го правят — че отглеждат дете, — макар да нямаха купища пари и „истинска работа“. Имахме хубава къща с нисък наем. Имах си дрехи (нищо, че ми бяха от братовчедите) и растях щастлива и здрава. „Беше ни като експеримент — казваше татко. — Учудващо успешен експеримент. Решихме, че може да е било щастлива случайност, затова ни трябваше още едно дете, нещо като контролен обект.“
Опитвали четири години. Мама забременяла два пъти и двата пъти пометнала. Мъчно им било, но нямали пари за изследванията за плодовитост, които обикновено си правят хората. Когато навърших девет, решили, че може би така е по-добре. Вече ставах самостоятелна. Престанали да опитват.
И като че ли за да се убедят колко е хубаво да не са вързани с бебе, мама и татко решиха да отидем в Ню Йорк за една седмици и купиха билети. Планираха да посетим легендарния музикален клуб Си Би Джи Би и „Карнеги Хол“. Обаче, когато мама за своя изненада установи, че е бременна, и за още по-голяма изненада остана бременна и след първите три месеца, се наложи да отменим пътуването. Беше изморена, гадеше й се и беше толкова раздразнителна, че татко се опасяваше тя да не наплаши до смърт нюйоркчаните. Освен това бебетата са скъпа работа, та трябваше да пестим.
Нямах нищо против. Вълнувах се за бебето. И знаех, че „Карнеги Хол“ няма да избяга. Някой ден щях да отида.
17,40 ч.
В момента съм малко уплашена. Дядо и баба си тръгнаха преди малко, но аз останах тук, в интензивното отделение. Седя на един от столовете и прехвърлям в главата си разговора, който беше много приятен, нормален и спокоен. Докато не си тръгнаха. На излизане от интензивното ги следвах по петите, а дядо се обърна към баба и попита:
— Според теб наистина ли тя решава?
— Какво да решава?
На дядо явно му беше неудобно и той пристъпи от крак на крак.
— За онова… Дали решава? — прошепна той.
— Какви ги говориш? — възкликна баба едновременно раздразнително и нежно.
— Не знам какви ги говоря. Ти вярваш в ангели.
— Какво общо има това с Миа? — попита баба.
— Ако тях вече ги няма, но още са тук, както ти вярваш, няма ли да поискат тя да отиде при тях? А ако и тя поиска да отиде при тях?
— Не става така — сряза го баба.