— А! — възкликна само дядо и разпитът свърши.
След като си тръгнаха, си помислих, че сигурно някой ден ще кажа на баба, че никога не съм възприемала нейната теория за птиците и други твари, дето може да са ангели пазители. А сега съм по-сигурна от всякога, че няма нищо такова.
Родителите ми ги няма. Не ме държат за ръка, не ме окуражават. Прекрасно ги познавам и съм убедена, че ако можеха, щяха да го направят. Е, може би не и двамата. Сигурно мама щеше да остане при Теди, докато татко е при мен. А всъщност никой от двамата не е тук.
И докато размишлявам над този факт, си спомням думите на медицинската сестра. Че аз командвам. Изведнъж ми просветна какво всъщност дядо питаше баба. И той беше чул сестрата. Преди мен беше схванал какво иска да каже тя.
Да остана ли? Да оживея ли? От мен зависи.
Цялата тази работа с предизвиканата кома са само докторски дрънканици. Нищо не зависи от лекарите. Не зависи и от отсъстващите ангели. Не зависи дори от Бог, който дори да съществува, никакъв не се вясва сега. Зависи от мен.
Но как да реша такова нещо? Нима бих могла да остана без мама и татко? Без Теди? Или без Адам? Твърде много е. Дори не разбирам как става цялата тази работа, защо съм тук в това състояние и как да изляза от него, ако поискам. Ако реша да остана и поискам да се събудя, ще се събудя ли веднага? Вече опитах да си плюя на петите, за да намеря Теди, и да се пренеса на Хаваите, обаче не се получи. Явно цялата работа е доста по-сложна.
Въпреки това обаче вярвам, че е истина. Отново чувам думите на медицинската сестра. Аз командвам парада. Всички чакат мен.
Аз решавам. Вече го разбирам.
И ме ужасява повече от всичко друго, което се случи днес.
Къде, по дяволите, е Адам?
Една седмица преди вечерта на Халоуин, докато бях в десети клас, Адам цъфна победоносно у дома. Носеше торба за дрехи и гузна усмивка.
— Подготви се да се гърчиш от завист, понеже току-що се снабдих с най-готиния костюм — заяви той. Дръпна ципа на торбата. Вътре имаше бяла риза с жабо, бричове и дълго вълнено палто с еполети.
— Да не се каниш да бъдеш Зайнфелд с натруфената риза?
— Пфу! Зайнфелд! И това ми било класическа музикантка! Ще бъда Моцарт. Чакай само да ми видиш обувките. — Бръкна в чантата и извади чифт неудобни на вид черни кожени обувки с метални токи отгоре.
— Гот. Мисля, че и мама има такива — отбелязах.
— Завиждаш ми, понеже нямаш толкова готин костюм. Ще нося и чорапогащник — не се смущавам, понеже съм сигурен в мъжествеността си. Имам и перука.
— Как се снабди с тези неща? — попитах, разглеждайки перуката. Все едно беше направена от зебло.
— По интернет. Струваха само сто долара.
— Похарчил си сто долара за костюм за Халоуин?
Само като чу някой да споменава Халоуин, Теди дохвърча по стълбите, напълно пренебрегна мен и дръпна верижката, която висеше от джоба на Адам.
— Чакай тук! — нареди, после хукна обратно нагоре по стълбите и след броени секунди се върна с някакъв сак. — Този костюм хубав ли е? Или ще изглеждам като бебе? — попита Теди и извади една вила, чифт дяволски уши, червена опашка и червен гащеризон.
— О! — ококори се Адам и отстъпи назад. — Направо ми изкара акъла с този костюм, а още дори не си го облякъл!
— Наистина ли? Няма ли да изглеждам тъпо с гащеризона? Не искам да ми се смеят — заяви Теди, сбърчил загрижено вежди.
Усмихнах се широко на Адам, който се мъчеше да не се засмее.
— Червеният гащеризон, плюс дяволските уши и острата опашка са толкова ужасно сатанински, че никой няма да посмее да те дразни, иначе рискува да го прокълнеш навеки — увери го Адам.
На лицето на Теди грейна широка усмивка, която разкри липсващите му предни зъби.
— И мама каза така, но исках да съм сигурен, че не го прави само за да престана да я тормозя за костюма. Нали ще ме вземете да обикаляме по къщите за лакомство или пакост? — изгледа ме той.
— Както всяка година — отговорих. — Как иначе ще получа бонбони?
— И ти ли ще дойдеш? — попита Теди Адам.
— За нищо на света не бих пропуснал.
Теди се завъртя на пети и изчезна нагоре по стълбите. Адам се обърна към мен.
— Теди е готов, а ти какво ще облечеш?
— Ами, аз не си падам много по костюмите.
Адам завъртя отчаяно очи.
— Време е да си паднеш. Това е първият ни празник Халоуин заедно. „Шутинг Стар“ ще има голям концерт. Присъстващите трябва да са с костюми, а ти обеща да дойдеш.