— Нещо такова — отвърнах, бършейки една чиния с отчупено крайче. — Във връзка с Халоуин е.
Мама доволно плесна с насапунисаните си ръце.
— Значи смяташ да се костюмираш като някой от нас?
— Да — признах. — Можеш ли да ми помогнеш?
Мама си тръгна от работа по-рано, за да преровим магазините за дрехи втора употреба. Реши, че трябва да издокараме рокаджийска визия по принцип, вместо да се опитваме да имитираме конкретно някоя изпълнителка. Купихме чифт тесни панталони от гущерова кожа. Къса руса перука с чорлав бретон в стил Деби Хари от началото на осемдесетте, а мама й направи лилави кичури с боя. За аксесоари избрахме черна кожена гривна за едната китка и десетина сребърни гривни за другата. Мама изрови отнякъде собствената си тениска на групата „Соник Ют“ — като ме предупреди да не я свалям, да не би някой да я открадне и да я продаде по интернет за няколкостотин долара — и черните кожени ботуши с остър нос, които беше носила на сватбата си.
В деня на Халоуин мама ме гримира — очерта очите ми с дебела черна очна линия, която ми придаде опасен вид. Сложи ми бяла пудра и кървавочервено червило. И обеца на клипс на носа. Когато се погледнах в огледалото, видях лицето на мама да наднича отзад. Не знам дали се дължеше на русата перука, но за пръв път наистина приличах на някой от най-близките си роднини.
Родителите ми и Теди чакаха Адам долу, а аз останах в стаята си. Все едно отивах на абитуриентски бал. Татко беше взел камерата. Мама направо танцуваше от вълнение. Когато Адам влезе, обсипвайки Теди с бонбони, мама и татко ме повикаха.
Заклатушках се на високите токчета, толкова можех. Очаквах Адам да откачи, щом види как се е изтупала приятелката му, която обикновено е с джинси и пуловери, но той се усмихна за поздрав както винаги, само малко по-широко.
— Готин костюм. — И толкова.
— Каквото повикало, такова се обадило. Така е честно — отбелязах и посочих към Моцартовия му костюм.
— Изглеждаш страшна, но си красива — отбеляза Теди. — Даже секси, обаче съм ти брат и ще прозвучи гадно.
— Откъде изобщо знаеш какво означава „секси“? — попитах. — Ти си на шест.
— Всички знаят какво е секси — увери ме той.
Всички, освен мен. Само че през онази нощ научих. Докато обикаляхме къщите за лакомства заедно с Теди, съседите ни не ме познаха, а общувахме от години. Момчета, които дори не ме удостояваха с поглед, се обръщаха подире ми. Всеки път, когато се случваше това, се чувствах все повече и повече като опасната секси мацка, за каквато се представях. Преструвай се, докато не ти се получи наистина, вършеше работа.
Клубът, в който свиреше „Шутинг Стар“, беше претъпкан. Всички бяха маскирани, а повечето момичета бяха издокарани със съблазнителни тоалетчета — френски прислужници с дълбоки деколтета, размахващи бичове властни женища, закачливи и потайни Дороти от „Магьосникът от Оз“ с поли, които се повдигаха, за да се виждат червените им жартиери, — все неща, които обикновено ме караха да се чувствам като грозница. Тази вечер обаче изобщо не се чувствах така, макар явно никой да не ме възприемаше като маскирана.
— Трябваше да сме с костюми — скастри ме един скелет, който ми предложи бира.
— Страхотни панталони! — изврещя едно отракано девойче в ухото ми. — От Сиатъл ли ги купи?
— Ти не си ли от „Крек Хаус Куортет“? — попита един тип с маска на Хилари Клинтън, имайки предвид вулгарна банда, която Адам обожаваше, а аз ненавиждах.
Когато „Шутинг Стар“ излязоха на сцената, аз не останах зад кулисите, както обикновено. Отзад щях да седна на стол, да виждам всичко, без да ми пречат, и нямаше да се налага да говоря с никого. Този път останах на бара и когато отраканото момиче ме дръпна, отидох да танцувам с нея в мош пита.
Дотогава не бях участвала в мошинг. Не проявявах интерес към това да обикалям в кръг и пияни мускулести момчета да ме настъпват. Тази вечер обаче се потопих цялата. Усетих какво е да слееш енергията си с енергията на тълпата и да попиеш енергията на хората. Усетих как щом мошингът се развихри, ти не просто танцуваш и пристъпваш, а те засмуква истински вихър.
Когато Адам приключи изпълнението си, бях потна и вир-вода досущ като него. Не отидох зад кулисите, за да го поздравя преди другите. Изчаках го да слезе в клуба и да се срещне с публиката си, както правеше след всеки концерт. А когато той слезе, преметнал кърпа през врата си и засмукал бутилка вода, аз се метнах на врата му, прегърнах го и го целунах влажно и с отворена уста пред всички. Усетих, че той се усмихва, докато отвръща на целувката ми.