— Я виж как някой е пропит от духа на Деби Хари — отбеляза той, триейки червилото от брадичката си.
— Май да. Ами ти? Чувстваш ли се Моцартово?
— За него знам само от онзи филм. Но си спомням, че беше доста похотлив, така че след тази целувка май се чувствам Моцартово. Готова ли си? Мога да натоваря нещата и да изчезваме.
— Не, хайде да останем за последното изпълнение.
— Наистина ли? — изненадано изви вежди Адам.
— Да. Може дори да дойда с теб в блъсканицата.
— Да не си подпийнала? — подразни ме той.
— Само безалкохолно — отговорих.
Танцувахме и от време на време спирахме да се натискаме чак докато клубът затвори.
На връщане Адам държеше ръката ми, докато караше. От време на време ме поглеждаше, усмихваше се и поклащаше глава.
— Значи ти харесвам така? — попитах.
— Хмм — отговори.
— Това дали е, или не?
— Разбира се, че ми харесваш.
— Не, имам предвид така. Харесах ли ти тази вечер?
Адам се поизправи на седалката.
— Хареса ми, че участва в купона и не мрънкаше да си тръгваме веднага. И ми хареса да танцувам с теб. Хареса ми и това, че се чувстваше добре в цялата тъпканица.
— Питам дали ме харесваш такава! Повече ли ти харесвам?
— Повече от какво? — попита той искрено озадачен.
— От обикновено. — Вече започвах да се дразня. Тази вечер се чувствах толкова нахакана, като че ли костюмът за Халоуин ми беше дал нова самоличност, по-подходяща и достойна за Адам, за семейството ми. Помъчих се да му го обясня и за свое удивление едва не се разплаках.
Адам явно усети, че съм разстроена. Спря колата в един страничен път и се обърна към мен.
— Миа, Миа, Миа — погали той кичурчетата коса, измъкнали се изпод перуката. — Ето такава те харесвам. Да, определено се беше облякла по-секси и беше руса, а това е различно. Но момичето, което си тази вечер, е същата Миа, която обичах вчера и която ще обичам утре. Харесва ми, че си крехка и силна, кротка и бойна. Ей, ти си едно от най-готините момичета, които познавам, независимо каква музика слушаш и как се обличаш.
След това, ако започнех да се съмнявам в чувствата на Адам, си спомнях за перуката си, която прашасваше в дрешника, и за онази вечер. И преставах да се чувствам несигурна. Чувствах се просто късметлийка.
19,13 ч.
Той е тук.
Мотаех се в празна болнична стая в родилното отделение, понеже исках да съм далеч от роднините си и още по-далеч от интензивното и от онази медицинска сестра, или по-скоро от онова, което тя каза и което вече разбирах. Имах нужда да отида на място, където хората не са тъжни и мислите им са свързани с живота, не със смъртта. Затова дойдох тук, на територията на плачещите бебета. Всъщност ревът на новородените успокоява. Толкова са борбени.
В стаята обаче вече е тихо. И така, седя си на рамката на прозореца и гледам навън в нощта. Кола влиза шумно в паркинга и ме изтръгва от унеса ми. Поглеждам надолу точно навреме, за да зърна задните фарове на розов автомобил, който потъва в мрака. Сара, приятелката на Лиз, барабанистката на „Шутинг Стар“, има розов додж „Дарт“. Притаявам дъх в очакване Адам да се появи от тунела. Ето го и него, качва се по рампата, плътно загърнат с коженото си яке в зимната нощ. Виждам верижката на портфейла му да проблясва на светлината на силните лампи. Спира и се обръща да каже нещо на някой зад себе си. Виждам меките очертания на женска фигура да се появяват от тъмното. Отначало ми се струва, че е Лиз. Но после виждам плитката.
Иска ми се да можех да я прегърна. Да й благодаря, че е предусетила какво ми се иска.
Разбира се, че Ким ще отиде да намери Адам, да му съобщи лично, вместо да му каже новината по телефона, и после ще го доведе тук, при мен. Ким знаеше, че Адам е на концерт в Портланд. Ким някак беше успяла да придума майка си да й позволи да отиде с колата в града. Ким, която, съдейки по отсъствието на госпожа Шайн, вероятно бе убедила майка си да се прибере у дома и да я остави с Адам и с мен. Помня, че на Ким й отне два месеца да изкрънка разрешение да се качи на онзи хеликоптер с чичо си, затова съм впечатлена, че е успяла да си издейства такава самостоятелност само за няколко часа. Ким трябва да се е справила с всевъзможни биячи и наркоманчета, за да открие Адам. Ким, която е събрала смелост да съобщи на Адам.
Знам, че звучи нелепо, но се радвам, че не ми се наложи на мен. Нямаше да го понеса. На Ким й се наложи.