— Приятелката ми Миа…
— Грижим се добре за нея — прекъсва го сестрата. Звучи уморено, твърде уморено, за да проявява съчувствие, твърде уморено, за да се трогне от младежката любов.
— Разбирам и съм ви благодарен — казва Адам. Старае се с всички сили да играе по нейните правила, да звучи като зрял човек, но долавям потрепването на гласа му, когато казва: — Наистина трябва да я видя.
— Съжалявам, млади човече, но са позволени посещения само на най-близките.
Адам се сепва. Най-близките. Сестрата не е искала да бъде жестока. Просто няма представа, но Адам откъде да знае. Изпитам нужда да предпазя него и да предпазя сестрата от онова, което той може да й направи. Протягам ръка към Адам инстинктивно, макар че всъщност не мога да го докосна. Той обаче ми обръща гръб. Раменете му са увиснали, коленете му се подгъват.
Ким, която се бе дръпнала до стената, тутакси се озовава до него и ръцете й обгръщат свличащото се тяло на Адам. Стиснала го е през кръста и се обръща към сестрата с гневно блеснали очи.
— Вие не разбирате! — провиква се Ким.
— Да повикам ли охраната? — пита медицинската сестра.
Адам махва с ръка, предава се.
— Остави — прошепва той на Ким.
И тя се отказва. Без нито дума повече, премята ръката му през рамото си и прехвърля тежестта на тялото му върху своето. Адам е по-висок с трийсетина сантиметра и е по-тежък от нея с около двайсет и пет килограма, но тя се препъва само за миг, после поема допълнителната тежест. Издържа.
Двете с Ким имаме теория, че почти всичко на света може да се раздели на две групи.
Има хора, които обичат класическа музика, и хора, които харесват поп музика. Има градски хора и селски хора. Хора, които пият кока-кола, и други, които пият пепси-кола. Конформисти и хора със свободна мисъл. Целомъдрени и нецеломъдрени. Момичета, които имат гаджета в гимназията, и такива, които нямат.
С Ким винаги сме смятали, че и двете спадаме към втората категория.
— Не че на четирийсет още ще бъдем девствени — успокояваше ме тя. — Просто ще бъдем момичета, които си намират гаджета в колежа.
Това винаги ми се е струвало смислено и дори за предпочитане. Мама е имала гаджета в гимназията и винаги отбелязваше, че й се иска да не си е губила времето. „Едно момиче не изгаря от желание постоянно да се налива с евтина бира, да се опитва да събаря заспали крави и да се натиска в багажника на някакъв пикап. А точно това беше представата за романтична вечер на момчетата, с които излизах.“
Татко пък започнал да излиза на срещи с момичета чак в колежа. В гимназията бил стеснителен, но като първокурсник започнал да свири на барабани, включил се в една пънк група и хоп, сдобил се с гаджета. Поне няколко гаджета, докато не се появила мама, и тогава хоп, сдобил се със съпруга. Мислех си, че същото ще се случи и с мен.
Ето защо и за двете ни с Ким беше изненада, когато се озовах в първата група, тази на гимназистките с гаджета. Отначало се опитвах да го скрия. Когато се прибрах у дома след концерта на Йо-Йо Ма, разказах на Ким само най-общо. Пропуснах целувката. Ето как си го обяснявах: няма смисъл да се впрягаме много заради една целувка. Една целувка не означава връзка. И други момчета бях целувала, но обикновено на следващия ден целувката се изпаряваше като роса на слънце.
Обаче усещах, че с Адам работата е сериозна. Разбрах го от топлината, която плъзна по цялото ми тяло през нощта, след като той ме докара до къщи и ме целуна отново на стълбите. Разбрах го, понеже останах будна до сутринта, гушнала възглавницата. Понеже на следващия ден не можех да хапна нито залък, а усмивката не слизаше от лицето ми. Знаех, че целувката е като врата, през която съм минала и съм оставила Ким от другата страна.
След една седмица и още няколко откраднати целувки разбрах, че трябва да кажа на Ким. След училище отидохме да пием кафе. Беше май, но валеше проливен дъжд, все едно е ноември. Малко се задушавах от онова, което ми предстоеше да направя.
— Аз черпя. Искаш ли едно от твоите натруфени кафета? — попитах. Това беше друга категория, която бяхме установили: хора, които пият обикновено кафе, и хора, които пият натруфени кофеинови напитки като любимото на Ким лате с ментови пръчици.
— Смятам да опитам чая с мляко и канела — заяви тя и впери в мен решителен поглед, с който показваше, че не възнамерява да се срамува от избора си на напитка.
Купих напитките и парче къпинов пай с две вилички. Седнах срещу Ким и прокарах вилицата по назъбеното ръбче на ронливата коричка.