— Дано приятелката ти да се оправи — изломотва другият охранител. После двамата се запътват към светещите лампички на някакви автомати за продажба на дребни храни и напитки.
Ким, която е виждала Уилоу всичко на всичко два пъти, се хвърля в обятията й.
— Благодаря ти! — тихичко промърморва тя, притиснала се в шията й.
Уилоу също я прегръща и потупва по рамото, преди да я пусне. Потрива очите си и се засмива треперливо и несигурно.
— Ама вие двамата какво си въобразявате?
— Искам да видя Миа — казва Адам.
Уилоу се обръща към Адам и сякаш някой отваря клапана и изпуска целия й въздух. Спаружва се. Пресята се и погалва Адам по бузата.
— Разбира се — казва и изтрива очи с основата на дланта си.
— Добре ли си? — пита Ким.
— Хайде да ви заведа при Миа — подканя ги Уилоу, без да отговори на въпроса на Ким.
При тези думи Адам живва.
— Дали ще може? Старата сестра ми има зъб.
— Ако тази стара сестра е, която допускам, няма значение дали ти има зъб. Не зависи от нея. Да се обадим на бабата и дядото на Миа, после ще разберем кой отговаря за правилата и ще ви заведа при вашето момиче. Тя се нуждае от вас. Повече от когато и да било.
Адам се завърта и прегръща Уилоу толкова силно, че отлепя стъпалата й от земята.
Уилоу се прилича на помощ. Точно както спаси Хенри, най-добрия приятел и член на групата на татко, който на времето бил пропаднал пияница и плейбой. Двамата с Уилоу излизали от няколко седмици, когато тя му казала или да се вземе в ръце и да престане да пие, или да се разделят. Татко разказваше, че много момичета са поставяли на Хенри ултиматуми и са се опитвали да го принудят да започне по-спокоен живот, но повечето от тях са оставали разплакани на тротоара. Обаче, когато Уилоу си прибрала четката за зъби и казала на Хенри да порасне, ревнал Хенри. После избърсал сълзите си, пораснал, изтрезнял и станал моногамен. И ето ги осем години по-късно вече с бебе. Уилоу е направо страховита. Уилоу стана най-добрата приятелка на мама, след като се събра с Хенри — още една твърда като камък и нежна като котенце феминистична кучка. Може би затова тя е един от любимите хора на тате, въпреки че мрази „Рамоунс“ и бейзболът я отегчава, докато за татко „Рамоунс“ са смисълът на живота му, а бейзболът — едва ли не религия.
Ето че Уилоу вече е тук. Уилоу медицинската сестра. Уилоу, която не приема отказ. Тя ще доведе Адам да ме види. Ще се погрижи за всичко. Иде ми да извикам: „Ура! Уилоу е тук!“
Толкова възторжено посрещам пристигането на Уилоу, че не си давам веднага сметка за значението на присъствието й, но когато и това става, сякаш ме връхлита токов удар.
Уилоу е тук. А ако тя е тук, ако е в моята болница, значи няма никаква причина да е в нейната си болница. Достатъчно добре я познавам и знам, че никога не би го оставила там сам. Щеше да остане при него, въпреки че аз съм тук. Костите му са изпочупени и са го откарали при нея да го оправи. Той е нейният пациент. Нейният приоритет.
Замислям се защо баба и дядо да са в Портланд при мен. И че в крайна сметка всички в чакалнята говорят за мен и избягват да споменават мама, татко или Теди. Замислям се за лицето на Уилоу, от което сякаш някой е заличил всякаква радост. И за думите й към Адам — че сега се нуждая от него. Повече от всякога.
Така разбирам. Теди. И него го няма.
Родилните болки на мама започнаха три дни преди Коледа, но тя настоя да излезем заедно на коледен пазар.
— Не трябва ли да легнеш или да отидеш в родилния дом? — попитах я.
Лицето на мама се свъси от нов пристъп на болка.
— Не. Контракциите не са толкова силни и още са през двайсет минути. В началото на родилните болки при твоето раждане почистих цялата къща от горе до долу.
— Да изработим болката с работа, а? — пошегувах се.
— Голяма си умница, така да знаеш — заяви мама и бързо си пое въздух няколко пъти. — А сега да вървим. Да вземем автобуса до мола. Не мога да карам.
— Не трябва ли да се обадим на татко? — попитах, с което предизвиках смеха на мама:
— Моля те, стига ми и това, че трябва да родя това бебе. Не искам да се занимавам с още едно. Ще му се обадим, когато съм готова да родя. Предпочитам ти да си до мен.
И така, двете с мама обикаляхме мола, като спирахме през няколко минути, за да може тя да поседне, да си поеме дълбоки глътки въздух и да стисне китката ми толкова силно, че чак се образуваха ярки червени следи. Въпреки това прекарахме една странно забавна и ползотворна сутрин. Купихме подаръци за дядо и баба (пуловер с ангел и нова книга за Ейбрахам Линкълн), играчки за бебето и нови гумени ботуши за мен. Обикновено изчаквахме разпродажбите по празниците, за да пазаруваме такива неща, но мама каза, че тази година ще бъдем твърде заети да сменяме пелени.