— Сега не е моментът да се стискаме. Ох, мамка му. Извинявай, Миа. Хайде, ела да си купим пай.
Отидохме в „Мари Калъндър“. Мама си поръча парче пай с тиква и бананов крем. Аз си взех с боровинки. След като си похапна, мама избута чинията и оповести, че е готова да отиваме при акушерката.
Всъщност не сме обсъждали дали ще бъда, или няма да бъда там. По онова време ходех навсякъде с мама и с татко, така че някак се подразбираше. В чакалнята на родилното, което изобщо не приличаше на лекарски кабинет, ни посрещна татко, превърнал се в кълбо от нерви. Намираше се на приземния етаж на една къща, в която се виждаха само легла и джакузита, а медицинската апаратура беше дискретно скрита от поглед. Една хипи акушерка въведе мама, а татко ме попита дали и аз искам да вляза. Вече чувах как мама вика и ругае.
— Мога да се обадя на баба и тя ще дойде да те вземе — каза татко и намигна към мамината нецензурна канонада. — Може би ще се позабавим.
Поклатих глава. Мама се нуждаеше от мен. Така ми каза. Седнах на едно канапе с дамаска на цветя и взех списание с глуповато на вид гологлаво бебе на корицата. Татко влезе в стаята с леглото.
— Музика! По дяволите! Музика! — изкрещя мама.
— Имаме прекрасни записи на Еня. Много успокоителни — осведоми я акушерката.
— Майната й на Еня! — изврещя мама. — „Мелвинс“. „Ърт“. Веднага!
— Погрижил съм се — успокои я татко и сложи в уредбата диск с най-шумната, най-дивашката и най-тежка китарна музика, която бях чувала. В сравнение с нея всички бързи пънк песни, които татко обикновено слушаше, звучаха като изпълнения на арфа. Музиката беше първична и от това мама явно се чувстваше по-добре. Започна да издава тихи гърлени звуци. Аз си седях мълчаливо. От време на време тя изкрещяваше името ми и аз притичвах вътре. Мама поглеждаше към мен с окъпано в пот лице. „Не се бой — прошепваше, — жените са способни да понасят и най-силната болка. Някой ден ще разбереш“. После отново писваше.
Бях гледала няколко раждания в едно предаване по кабелната телевизия и там също жените крещяха известно време. Понякога ругаеха и се налагаше да скрият репликите със звуков сигнал, но никога не отнемаше повече от един час. Три часа по-късно мама и „Мелвинс“ продължаваха да врещят. Освен това в целия родилен център се усещаше някаква тропическа влага, въпреки че навън беше само четири градуса.
Хенри се отби. Когато влезе и чу данданията, замръзна на място. Знаех, че се шашка от всичко, свързано с деца. Чувала бях мама и татко да обсъждат този факт, а също и отказа на Хенри да порасне. Той явно е бил смаян, когато мама и татко ме родили, а сега беше съвсем сащисан, че са решили да имат и второ дете. И двамата с облекчение приеха новината, че Хенри и Уилоу са се събрали. „Най-сетне един зрял човек в живота на Хенри“, каза мама.
Хенри ме погледна. Лицето му беше пребледняло и потно.
— Мътните да ме вземат, Мий! Трябва ли да слушаш всичко това? Трябва ли аз да го слушам?
Свих рамене. Хенри седна до мен.
— Болен съм от грип или от нещо такова, но баща ти преди малко ми се обади и ме помоли да донеса нещо за ядене. И ето ме — осведоми ме той и извади торбичка от „Тако Бел“, от която се размириса на лук. Мама отново изстена. — Трябва да тръгвам. Не искам да пръскам бацили. — Мама изпищя още по-силно и Хенри буквално подскочи на мястото си. — Сигурна ли си, че искаш да останеш за това чудо, Миа? Може да дойдеш у нас. Уилоу е там, грижи се за мен. — Ухили се до ушите, когато спомена името й. — Може да се погрижи и за теб — заключи и се изправи да си ходи.
— Не, добре съм. Мама има нужда от мен. Татко също откача от страх.
— Повърна ли вече? — попита Хенри и отново седна на канапето. Засмях се, но после отсъдих по изражението му, че пита сериозно.
— Повърна по време на твоето раждане. За малко да припадне на пода. Не го виня, ама целият се омърля… лекарите искаха да го изритат… и се заканиха да го направят, ако не се родиш в следващия половин час. А майка ти така им се вбеси, че те изстреля навън само след пет минути. — Хенри се усмихна и се облегна на канапето. — Такива ми ти работи. Едно запомни обаче: когато ти се роди, той плака като бебе, мамичката му.