— Пич, това не е сериозно — каза Хенри, когато татко му подаде якето. — Носиш го от дете. Дори мирише на теб.
Татко сви рамене и сложи точка на разговора. После отиде да вземе Теди, който ревеше в кошчето си.
Няколко месеца по-късно татко обяви, че напуска групата. Мама го увещаваше да не го прави заради нея. Нямала нищо против той да продължи да свири, стига да не ходи на турнета по цял месец и да я оставя сама с двете деца. Татко й каза да не се притеснява, понеже нямало да я оставя сама.
Другите членове на групата приеха решението му спокойно, но Хенри беше съсипан. Опита се да го разубеди. Уверяваше го, че ще свирят само в града. Че няма да ходят на турнета. Че няма да отсъстват нито една нощ.
— Може дори да започнем да свирим с костюми. Ще изглеждаме като „Рат Пак“. Ще правим кавъри на Синатра. Хайде, човече — увещаваше го Хенри.
А когато татко отказа, двамата с Хенри ужасно се скараха. Хенри беше бесен на татко за едностранното му решение да напусне бандата, особено след като мама твърдеше, че няма нищо против той да продължи да свири на концерти. Татко заяви на Хенри, че съжалява, но вече е взел решение. Беше подал документи за следдипломна квалификация. Смяташе да става учител. Край на глупостите.
— Някой ден ще разбереш — уверяваше той Хенри.
— Друг път — изстреля в отговор Хенри.
След това Хенри не проговори на татко няколко месеца. Уилоу се отбиваше от време на време в ролята на миротворец. Обясняваше на татко, че Хенри просто се опитвал да си подреди мислите. „Дай му време“ — казваше тя и татко се преструваше, че не е засегнат. После двете с мама пиеха кафе в кухнята и си разменяха многозначителни усмивки, с които сякаш казваха: мъжете са такива деца.
Накрая Хенри цъфна отново, обаче не се извини на татко. Поне не веднага. Години по-късно, малко след раждането на дъщеря си, Хенри се отби у дома една вечер разплакан.
— Вече разбирам — призна той на татко.
Странно, но в известен смисъл дядо изглеждаше не по-малко разстроен от Хенри от преобразяването на татко. Човек би очаквал новият аз на татко да му допадне. Двамата с баба изглеждат толкова старомодни, все едно са от друго време. Не използват компютри, не гледат кабелна телевизия, не ругаят и нещо в излъчването им те заставя да се държиш учтиво. Мама, която ругаеше като надзирател в затвор, никога не го прави пред баба и пред дядо. Всички сякаш се стараят да не ги разочароват.
Баба адски се израдва на промяната в стила на татко.
— Ако знаех, че тези неща ще се върнат на мода, щях да запазя старите костюми на дядо ти — каза тя един неделен следобед. Бяхме се отбили у тях да хапнем и когато татко свали шлифера си, отдолу се показа габардинен панталон и жилетка в стил петдесетте.
— Не са се върнали. На мода е пънкът, така че това е поредният бунт на сина ти — подсмихна се мама. — Чий татко е бунтар? Твоят татко ли е бунтар? — забърбори тя и Теди се разкикоти доволно.
— Е, със сигурност изглежда спретнато — отбеляза баба. — Какво ще кажеш? — обърна се тя към дядо.
Той сви рамене.
— На мен винаги ми изглежда добре. Всичките ми деца и внуци изглеждат добре. — Обаче го каза някак огорчено.
По-късно същия следобед излязох навън с дядо, за да му помогна да събере подпалки. Трябваше да нацепи още малко дърва и той пое с брадвата към една изсъхнала елша.
— Дядо, не ти ли харесват новите дрехи на татко? — попитах.
Брадвата на дядо застина във въздуха. После той я пусна внимателно до пейката, на която бях седнала.
— Нямам нищо против дрехите му, Миа — отвърна.
— Но изглеждаше толкова тъжен, когато баба говореше за тях.
— Нищо не ти убягва, а? — поклати глава дядо. — А си само на десет.
— Трудно е да го пропуснеш — когато си тъжен, изглеждаш тъжен.
— Не съм тъжен. Баща ти ми се струва щастлив и според мен ще стане добър учител. Късметлии са децата, които ще учат „Великия Гетсби“ с баща ти. Просто ще ми липсва музиката.
— Музиката ли? Но ти не ходиш на концертите на татко.
— Ушите ми не са наред. Заради войната. Болят ме от силния шум.
— Трябва да слагаш слушалки. Мама ме научи на това. Тапите за уши падат.