И стисвам.
Тежко се отпускам назад, несигурна дали изобщо съм успяла да го направя. И какво означава. Дали съм забелязана. Дали има значение.
И тогава усещам как Адам ме стисва по-силно и сякаш държейки ръката ми, държи цялото ми тяло. Сякаш може да ме вдигне от леглото. И го чувам отривисто да си поема въздух, а после прозвучава и гласът му. За пръв път днес наистина го чувам:
— Миа?
Благодарности
Няколко човека обединиха усилия за кратко време и направиха романа „Да остана ли?“ възможен. Всичко започна с Джилиан Олдрич, която се разплака (в хубавия смисъл), когато споделях с нея идеята си. Това се оказа доста добър мотив за начало.
Тамара Глени, Елайза Гризуолд, Ким Севчик и Шон Смит отделиха време от напрегнатия си график, за да прочетат първите версии на книгата и да ми дадат толкова нужните насърчения. Обичам ги и им благодаря за тяхната неизменна щедрост и приятелство. Има хора, които ти помагат да запазиш мисълта си бистра. Марджъри Ингол прави това за мен, за което й благодаря и я обичам. Благодаря също на Джейна и на Моше Бейнин.
Сара Бърнс е мой агент в най-истинския смисъл на думата и впряга своята огромна интелигентност, проницателност, страст и топлота да насочва думите, които пиша, към хората, които трябва да ги прочетат. Тя и превъзходната Кортни Гейтуд, и Стефани Кабът сътвориха истински чудеса, що се отнася до тази книга.
Когато се запознах с екипа в „Пенгуин“, имах чувството, че се намирам сред семейството си. Невероятната ми редакторка Джули Строс-Гейбъл дари Миа и семейството й (да не говорим за мен) със загрижеността, вниманието и обичта, на които човек се надява от страна на близките си. Тя е рядкост. Дон Уайзбърг вложи в книгата и сърце, и физическа сила, а служителите от редакторския, търговския, маркетинговия, рекламния и дизайнерския отдел надминаха себе си, за което бих искала да благодаря лично на: Хедър Алегзандър, Скоти Баудич, Лий Бътлър, Мери-Маргарет Калахан, Лайза де Гроф, Ерин Демпси, Джаки Енджъл, Фелиша Фрейзиър, Клистин Джилсън, Ани Хъруиц, Дас Шан Джонсън-Бейкър, Дебора Каплан, Айлийн Крайт, Кимбърли Лобър, Розан Лоър, Стефани Оуенс Лъри, Барбара Маркъс, Кейси Макинтайър, Стив Мелцър, Шанта Нюлин, Мери Реймънд, Емили Ромеро, Холи Рък, Джейна Сингър, Лорънс Тучи, Алисън Веръст, Алан Уайнбаргър, Къртни Уд, Хедър Уд и Лайза Йоскоуиц. И накрая огромна признателност на местните репортери, които работиха усилено, за да популяризират тази книга. (Ох!)
Музиката е съществена част от историята, а аз черпих вдъхновение от Йо-Йо Ма — чиято кариера ми даде материал за историята на Миа — и от Глен Хансард и Маркета Ирглова, чиято песен „Бавно падам“ съм слушала сигурно повече от двеста пъти, докато работех над книгата.
Благодаря на хората си в Орегон: Грег и Даян Риос, които бяха наши съратници във всичко това. Джон и Пег Кристи, чието великодушие, достойнство и щедрост продължават да ме трогват. Дженифър Ларсън, лекарка, стара приятелка и за късмет лекар от спешното отделение, която ме осветли относно скалата Глазгоу при кома и за други медицински подробности.
На родителите ми, Лий и Рут Форман, на сестра ми Тамар Шамхарт и на брат ми Грег Форман — те са моите мажоретки и най-верни почитатели, които не обръщат внимание на неуспехите ми (поне в професионално отношение) и се радват на успехите ми като на свои собствени (каквито всъщност са). Благодаря също на Карън Форман, Робърт Шамхарт и Дита Тъкър.
Не си бях дала сметка до каква степен тази книга разказва за начина, по който родителите преобразяват живота си заради своите деца. Уила Тъкър ме учи на това всеки ден и понякога ми прощава, когато съм твърде погълната от играта на мисълта си, за да играя с нея.
Без съпруга си Ник Тъкър не бих постигнала нищо. Дължа му всичко.
И накрая поднасям най-дълбоката си признателност на Р. Д. Т. Дж., който ме вдъхновява по най-различни начини и всекидневно ми доказва, че безсмъртието съществува.
Нещо повече за книгата „Да остана ли?“
Действителната история
Живяло някога едно семейство: майка, баща, момченце като Теди и още едно момченце, почти бебе. Един ден навалял сняг. Семейството излязло на разходка с колата. И станала някаква необяснима катастрофа. Случило се нещо безмерно трагично.