— Ти да не би да си Херкулес?
— Вдигал съм по две халби и успях да се задържа с нея на рамото. Хайде сега да не объркваме нещата, след като вече преминахме първото препятствие. Останалото ще бъде лесно; само ще се попрепъваме по камъните. Престани да се препираш като опърничава жена и се прехвърляй през парапета.
Следващото нещо, което Джилиън чу, беше стържещ звук, последван от глухо тупване. Малко след това долетя вторият глас, доста по-далечен от преди.
— Добре, готов съм да я поема. Можеш вече да спускаш момичето.
Джилиън се плъзна надолу по рамото на похитителя си и застана пред него, като се олюляваше. Този с познатия глас като че ли командваше тук и бе по-склонен да дава заповеди, отколкото да се подчинява. Кой ли беше той? Ами другият? Защо не можеше да си спомни чий бе този глас?
Той я сграбчи за ръката. Хладният нощен ветрец духаше около босите й глезени. Пръстите на краката й се свиха върху каменния под на балкона.
— Съветвам те да ме слушаш, и то добре, Джилиън — каза мъжът. Гласът му звучеше тихо до ухото й. — Знам, че това не е нещо, с което си свикнала, тъй като никога не си смятала, че имам да кажа нещо смислено, но в този случай, след като си в ръцете ми — а заедно с теб и животът ти, мисля, че това е повече от благоразумно. Ще те хвана за ръцете и ще те спусна с краката надолу. Ще се наложи да се наведа през парапета. Ще бъда вързан с въже. А ти ще висиш единствено на моите ръце. Ако се съпротивляваш, дори и малко, ще те изпусна. Макар и височината да не е голяма, имаш твърде малък шанс да се приземиш здрава и читава с вързани ръце и крака. Най-малкото ще си счупиш глезена. Може би и двата. Другата възможност е да си строшиш врата. Стой неподвижно и за всички ни ще бъде по-лесно.
Джилиън направи, каквото й каза, като напрегна всеки свой мускул, щом усети, че мъжът я вдига и опира на парапета. Краката й се залюляха без никаква опора. Докато го чакаше да продължи, Джилиън се питаше какво ще стане, ако този човек, който не беше вдигал нищо по-тежко от две халби бира през целия си живот, все пак не успее да я задържи. Ами ако я изпуснеше, независимо от това колко неподвижна стоеше?
Той я прегърна изотзад. Ръцете му се насочиха към гърдите й. Джилиън усети как пръстите му ги покриват и опипват през тънката нощница и се сви болезнено.
— Не стоиш мирно, Джилиън.
Тя затвори очи. Искаше й се да го прати по дяволите и щеше да го направи, ако не беше парцалът, натъпкан почти до гърлото й. Вместо това си обеща да му удари един със здраво свит юмрук, насочен право нагоре към челюстта му, точно както Арчи я беше учил.
Слава богу, че имаше по-големи братя.
Стори й се цяла вечност, докато мъжът я спусна към земята. Усети как вторият долу я сграбчва за глезените, увива ръце по-нагоре около краката й и горният я пусна, той политна назад и двамата паднаха върху влажната земя в градината. Този на балкона се бе оказал прав. Съучастникът му не можеше да удържи тежестта й дори и за секунда. Джилиън се опита да се изправи. Мъжът я стисна за вързаните ръце и я вдигна.
— Хванах я!
— Затваряй си човката! — изсъска другият отгоре. — Искаш да събудиш цялата къща ли? Джилиън има трима братя и всеки от тях е по-едър и силен от нас двамата, взети заедно. Ако чуят, ще слязат и ще ни направят на кайма.
На Джилиън й хрумна по някакъв начин да вдигне шум, за да стане точно това, но усещаше, че шансовете й са доста малки с парцала в устата и качулката на главата. Градът беше потънал в тишина и тъй като огънят в камината беше изгаснал, тя предположи, че е доста късно. Всички в къщата сигурно се намираха дълбоко в прегръдките на Морфей и въобще не подозираха, че в този момент двама непознати натрапници я влачат, завързана и със запушена уста, под самите им носове.
Чу се още едно глухо тупване, когато вторият — този, който я беше опипвал и издаваше лютивата миризма — се приземи близо до тях.
— Ти я хвани за краката, а аз за ръцете и ще я замъкнем до каретата.
Двамата понесоха Джилиън в нощта, като я изпуснаха на два пъти, преди накрая да спрат.
— Чакай малко — рече познатият глас и облегна Джилиън на себе си. — Чувам нещо. — Той помълча. — Някой се приближава.
Джилиън се заслуша. Чу шум от приближаваща се карета надолу по павираната улица. Опита се да изписка въпреки парцала в устата си, когато реши, че каретата е достатъчно близо, но този, който я държеше за ръцете, бързо затисна устата й през качулката.
След като каретата се отдалечи, той я сграбчи грубо над лактите.