Данте отметна завивките и Фийби легна на леглото, като стисна верижката с образа на Илайза в мъничката си длан. После вдигна поглед към него и в този момент Данте можеше да се закълне, че през нейните очи го гледа Илайза. Той се усмихна.
— Лека нощ, Фийби.
— Лека нощ, господине.
Данте се отправи към вратата.
— Господине?
— Да, Фийби?
— Може би утре можеш да видиш дали войниците са все още горе на тавана?
— Хайде — каза Данте и издърпа Беатрис от стола. Книгата, която беше на коленете й, падна на пода.
— Какво има? — попита тя, като реши, че каквото и да е, е ужасно спешно. Може би Фийби беше избягала. Може би ужасната госпожица Стаутуел я беше отвлякла. — Фийби добре ли е?
— Да, чудесно. Поговорихме си хубавичко и сега тя спи в новата си стая.
— Тогава кое е толкова спешно?
— Имаме бойна задача, Беатрис!
Данте се отправи към стълбите, като пътьом грабна един свещник от масичката до вратата и се заизкачва нагоре. На третия етаж поведе Беатрис по един коридор и накрая спряха пред тясно стълбище, което водеше към малка капандура на тавана.
— Къде отиваш?
— Отиваме на тавана. Сетих се, че когато ти показвах къщата, забравих да те доведа тук.
Беатрис го погледна и се почуди дали не е изгубил ума си.
— Това наистина не е необходимо.
— Хайде де, абсолютно безопасно е. Призраците отдавна вече ги няма, освен може би Дукесата.
— Дукесата ли?
— Да, разправят, че била гостенка тук на един бал, даван от дядо ми, първия граф Морган. Поне така мислят. Била е намерена мъртва на тавана, с отсечена с брадва глава. Главата й така и не била намерена. Оттогава бродела из тавана, за да търси главата си, или поне така се смятало. Човек не може да знае, като я няма главата й.
Беатрис му хвърли развеселен поглед.
— Защо просто не я попиташ?
— Ти не ми вярваш, нали, Беатрис? Е, да не ми кажеш после, че не съм те предупредил! — Подаде й свещника. — Дръж, докато отворя капандурата.
Изкачиха стълбите. Данте вдигна резето и бутна капака нагоре, който се приземи с трясък на пода над тях. Той се изкачи през отвора и протегна ръка към Беатрис, за да вземе свещника.
— Добре, дай ми сега ръката си. — Той се засмя. — Обещавам, че ще ти я върна обратно.
Хвана Беатрис за ръката и я изтегли в изпълненото със сенки помещение.
Таванът беше нисък и на места караше Данте да снишава глава, но Беатрис нямаше проблеми да стои изправена. Потрепващите светлинки на свещите караха сенките да танцуват по стените и осветяваха прашни куфари и най-различни мебели, натрупани къде ли не.
— Какво точно търсим? — попита Беатрис, като погледна един тъмен ъгъл, откъдето току-що бе чула цвърчене.
— Играчки-войници. Обещах на Фийби да ги сваля. Имам среща утре сутринта с един от арендаторите в селото, така че няма да имам време да ги намеря, когато се съмне.
Беатрис се усмихна. Данте можеше да изпрати някой от слугите да намери войниците на сутринта, но искаше сам да ги свали на Фийби. Това й харесваше.
— И откъде ще започнем да търсим?
Данте се огледа наоколо.
— Аз ще търся ей там. Ти можеш да стоиш наблизо, в случай че нашата приятелка Дукесата реши да ни посети.
— Тогава може би трябва да наредим да донесат чай отдолу — каза Беатрис и ококори очи към него. — Но пък тя няма да може да го изпие, нали й липсва главата?
Данте се изсмя. Беатрис повдигна капака на един куфар близо до краката си. Там намери нечии писма, прецизно подредени и завързани с връвчици. Видя се, че са адресирани до майката на Данте, графинята. Тя постави писмата обратно, затвори капака на куфара и продължи към следващия. Нещо вдясно от нея тупна шумно на земята и я накара да подскочи.
— А-а — рече Данте от другия ъгъл, — може би Дукесата идва да си търси главата.
Беатрис се намръщи. Нямаше намерение да му казва, че сърцето й едва не бе изскочило от страх.
— Не говори глупости! Тук няма призрак. Просто тази тъмнина… и всичките сенки…
Данте подаде глава иззад вратата на един голям гардероб и се ухили. Знаеше, че думите й са насочени повече към самата нея, отколкото към него.
— Продължавай да търсиш — рече тя и повдигна капака на друг куфар.
Беше пълен с дрехи, с детски дрехи. Беатрис вдигна най-горната. Беше мъничко палто с неразличим в тъмното цвят и скъсан на едното рамо ръкав. Под него имаше миниатюрни панталонки с протрити колене.
— Твои ли са били?