— Изглежда, наказанието му е било много по-сурово, отколкото това на дукесата — каза Джилиън. — Струва ми се несправедливо.
— Джилиън… — рече Джоанна.
Но Лети вече й отговаряше:
— Да, Джилиън, но Негово величество беше двойно ядосан на лорд Морган, защото знаеше, че жена като Франсис Стюърт не би могла да се сдържи да не стане една от многобройните любовници на Разгулния граф. — Тя се изсмя в шепа. — Като се има предвид, че Негово величество не е успял да спи с нея, гневът му е напълно разбираем.
— Момичета! — сгълча ги Джоанна. — Такива приказки не бива да се чуват от възпитани млади дами. Не е прилично!
Бърборенето спря. Джилиън се намръщи. Искаше й се да чуе повече, за да може да защити Данте, без никой да разбере, че го познава. Но може би беше по-добре да запази мълчание. И без това нищо нямаше да се получи, защото майка й сигурно щеше да припадне насред залата.
— Иска ли някой нещо освежително? — попита Джоанна.
— Лимонада би било чудесно — каза Джилиън, като се надяваше, че ако майка й ги остави, може да разпита повече приятелките си за Данте.
— О, да — прибави Дори.
— Ще се върна след малко. Прудънс, Лети, може би ще дойдете с мен?
Джилиън се намръщи. Джоанна наистина не им остави никакъв избор, освен да тръгнат с нея. Скоро двете с Дори останаха сами.
— Наистина се получи много неловко — рече Дори. — Забравих да ти кажа, че ги наричаш Пру и Лети.
— Изглежда, успяхме да избегнем всякакви подозрения — каза Джилиън със сарказъм, който остана незабелязан от снаха й.
После започна да наблюдава с едва прикрита усмивка един мъж, висок и слаб, с огромна перука от пясъчнокафяви къдрици, покриващи раменете му, който се приближаваше с три чаши лимонада. Лицето му бе покрито с дебел слой пудра, а на лявата му буза имаше луна и звезда, изрисувани с черно. Носеше късо сако от яркожълт сатен и широки зелени панделки на лактите и раменете. Ленената му риза бе обсипана с волани. Женствените му панталони, стигащи до коленете, бяха целите в дантели. Под тях беше обул черен прилепнал клин, който стигаше до обувките му с червени токове и широки фльонги. Беше живописна гледка.
— Лимонада, дами? — попита той с превзет глас, който напомняше на Джилиън за крясък на пуяк.
— О, благодаря ви — отвърна тя, като взе две чаши от него и подаде едната на Дори. — Майка ми току-що тръгна да търси някого от вас.
— Милейди?
— Вие сервирате, нали?
— Джилиън — намеси се Дори. — Това е Гарик Фицуилям.
— О, боже! — Джилиън се опита да се окопити. — Мисля, че не ви познах от пръв поглед.
Всъщност се молеше Дори да се е пошегувала. Този… този франт беше човекът, за когото баща й очакваше от нея да се омъжи? Но всъщност, като си помислеше за стиховете му, той не можеше да бъде друг, защото само такъв глупак бе способен да сравни нечии уши с крилца на пеперуда. Даже той самият приличаше на пеперуда, както размахваше ръце. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне. Джилиън не знаеше да се смее ли или да плаче.
Накрая Гарик проговори:
— Днес се срещнах с баща ти, Джилиън, той ми каза, че ти…
— Ето ви и вас!
Реджиналд и Арчи си пробиваха път през тълпата, залитайки. Реджи държеше чаша бренди, а Арчи — полупразна бутилка. Марселъс ги следваше, очевидно неохотно, и веднага застана до Дори. Целуна я нежно по бузата.
— Мама каза, че сте някъде тук. Ама че блъсканица е тази вечер! — изфъфли Реджиналд. После направи широк жест с ръка и изля повечето от брендито си върху нечии богати поли. — Спечелих тая бутилка на карти. Втората от три, Арчи взе другата. — Намръщи се и прибави: — Очевидно жена ми не е с вас.
— Клер се извини малко след като пристигнахме — каза Дори. — Май каза, че трябвало да говори с някого. Сигурно не е успяла да ни намери в тълпата, за да се присъедини към нас.
— По-вероятно изобщо не се е опитала — рече кисело Реджиналд. След това погледна към бутилката с блеснали очи. — Арчи, чашата ми е празна.
Арчи се засмя, наведе се напред, опрян на бастуна си, и напълни догоре чашата на брат си. След това отпи голяма глътка и довърши бутилката.
Реджиналд се обърна към Гарик:
— Това ти ли си, Гарик? Боже господи, предполагам, че си ти. Да не би да си сменил шивача? — Той отпи още веднъж. — Кажи, Гарик, не изглежда ли нашата Джилиън особено прелестна тази вечер? — После се изкикоти и по брадичката му потече бренди.
Джилиън изгледа ядосано брат си. В този момент й се искаше да го фрасне.
— Да, прав си, Реджиналд — каза Гарик. — Но всъщност Джилиън винаги е красива. — Той си пое дълбоко дъх, изду покритите си с дантели гърди и започна да рецитира: — Тя е като пролетен цвят, тъй красива, тъй млада. Аз съм истински щастливец, удостоен с честта да бъда неин…