— И какво ще направиш тогава, милейди?
Джилиън се втренчи в него, сякаш омагьосана от напрегнатия му поглед.
— Зависи, милорд.
— От какво?
— От теб.
Данте я привлече към себе си, погледна я в очите и сля устните си с нейните. Спомени за една друга нощ, за друга целувка изплуваха в съзнанието й. Дъжд, студ, а след това топли ръце, които я прегръщаха. Лицето на Данте, ужасно загрижено. За нея.
Данте бавно вдигна глава, погледна през полуотворените си клепачи и въздъхна тихо.
— Онази вечер ти ме целуна.
— За коя вечер става дума?
— Когато ме намери на пътя и бях ранена. Спомних си го сега, когато отново го направи. Защо ме целуна?
— Това е единственият начин, за който успях да се сетя, за да те накарам да престанеш с тези глупости за омъжването ти за Гарик Фицуилям.
— Не, нямам предвид сега, а онази нощ. Защо ме целуна, когато ме откри там?
Данте я погледна.
— Не знам с точност.
Джилиън се усмихна.
— Често ли целуваш дами веднага щом ги видиш?
— Обикновено не срещам млади дами по средата на пътя посред нощ, мокри до кости. И не се опитвай да отклониш темата за Гарик Фицуилям. Чуй ме, Джилиън. Не искам повече да се излагаш на опасност. Очаквам в следващите няколко дни да открием кой те е отвлякъл. — Той поклати глава. — Няма да се омъжиш за Гарик Фицуилям. И няма повече да се опитваш да откриеш кой е похитителят ти. Разбра ли ме?
В този момент Данте можеше да й каже, че небето е на жълти и зелени райета като женствените панталони на Гарик и Джилиън нямаше да му възрази. Беше чудесен. Беше прекрасен. И тя го обичаше.
— Виждам, че носиш колието, което ти подарих — каза Данте, без да я пуска от прегръдките си, и докосна висулката на врата й.
— Разбира се — усмихна се Джилиън. — Какво друго бих могла да нося, милорд?
— Туй нещо, дето го носите на врата си, е много хубавичко, лейди Джилиън — каза личната камериерка на Джилиън, Абигейл, вдигна от пода роклята, която господарката й току-що беше съблякла, и я постави на един стол. — Да не би да ви е годежен подарък от Гарик?
— Не, Аби.
Камериерката започна да маха фибите от косата й. Джилиън опря брадичка на дланта си и се загледа в отражението си в огледалото. Вечерта беше пълен провал. След като танцуваха с Данте и се целуваха на балкона, той си отиде. Всъщност тъкмо се прехвърли през парапета, когато братята и баща й връхлетяха на балкона, готови да го убият. Оттам нататък вечерта бе взела решително мрачен обрат.
Джилиън не постигна никакъв успех в разследването си. Цяла вечер понася с мъка всеки танц с мъже, които ако не я настъпваха по обувките, гледаха влюбено гърдите й, сякаш бяха зрели плодове, или пък мачкаха полите й, докато се опитваха да я притиснат по-близо до себе си.
В крайна сметка не успя да усети особената лютива миризма на похитителя си. В прибавка към мъките й беше неприятното откритие, че повечето от тях миришеха така, сякаш рядко се къпеха, и половината от тях несъмнено си мислеха, че търси флирт.
Какво щеше да прави сега? Джилиън погледна малкия часовник на масичката, за да си потвърди наум, че времето й изтича бързо. Трябваше да намери истинския си похитител. Трябваше да докаже невинността на Данте, иначе…
— Бях много изненадана, когато разбрах, че сте се съгласили да се омъжите за такъв като Гарик Фицуилям, госпожице — каза Аби, като прокара четката през косите на Джилиън и я откъсна от мислите й за вечерта.
Джилиън погледна камериерката в огледалото.
— Защо, Аби?
— Винаги ми се е струвало, че преди не го харесвахте, това е всичко.
Джилиън се обърна и погледна Аби право в очите.
— Какво искаш да кажеш с това, Аби? Баща ми каза, че съм била силно привързана към Гарик.
— Ако наричате привързаност това да му викате лорд Противяга, което значи, че и него сте го сложили в списъка.
— Какъв списък?
— Постоянно си водехте списък на всичките млади господа, дето не щете да се омъжите за тях, по една или друга причина. Повечето бяха включени там просто щото не бяха достатъчно умни за вас, госпожице. Други биваха прибавяни, след като направеха нещо, дето да ви обиди. Нали се сещате, нещо като да се опитат да си откраднат целувчица или от този род… Не помня за какво точно го турихте в списъка, госпожице, ама съм сигурна, че беше там.
Джилиън се замисли. Списък. Списък, който очевидно съдържаше отхвърлените й ухажори. Този списък би бил много полезен в издирването на похитителя й, наистина много полезен; защото той със сигурност я беше познавал. Може би именно по тази причина я бе отвлякъл. Вероятно го бе разгневила, отблъсквайки ухажванията му. Това беше една възможност. Поне някакво начало.