Тя издърпа чекмеджето. Беше празно. Джилиън се намръщи на неуспеха си, но когато бутна обратно чекмеджето, чу някакъв звук; нещо, което се търкаляше вътре. В празното чекмедже. Джилиън отново го отвори и затвори — и отново чу същия звук.
Опита се да го извади, но то спря на половината път, отказвайки да се помръдне повече. Джилиън бутна задната му част. То се размърда, сякаш не беше наместено както трябва. Тя го повдигна леко и то излезе.
Отдолу имаше малка кухина, скрита зад лицето на масичката. Двете отделения бяха разделени от фалшива стена. В по-малкото имаше стъклена бутилка. Джилиън я вдигна и я огледа. Зрението й се замъгли.
— Търсиш ли нещо, Джилиън?
Джилиън се обърна. Клер стоеше на вратата.
— Аз… ъ-ъ… търсех някое излишно перо. Моите свършиха. Надявам се, че нямаш нищо против…
Клер влезе в стаята.
— Разбира се, че не, Джилиън. Намери ли това, което търсеше?
— Още не съм потърсила. Аз…
Клер приближи и се спря пред Джилиън.
— Какво е това в ръката ти, Джилиън?
Джилиън сведе поглед към бутилката, която държеше.
— Току-що намерих това в чекмеджето ти.
— О, да — каза Клер и го грабна от ръката й. — Това е — парфюм. Специална смес, която си приготвих.
— Никога не съм виждала парфюм в такава бутилка. Прилича повече на аптекарско шише.
Клер се втренчи в нея.
— Да, ами, както казах, това е парфюм, и е много скъп, така че ще го прибера, за да не се разлее. А сега, ако нямаш нищо против, Джилиън, малко съм изморена. Бих искала да си почина.
Джилиън тръгна да си върви, напълно забравила за перата, които търсеше. Когато стигна до вратата, се спря.
— Клер, видях, че днес идваха лекарите. Това означава ли, че състоянието на Реджиналд се подобрява?
— Какво си мислиш, че правиш, копеле такова?
Пискливият глас на Клер привлече вниманието на придворните, които стояха близо до Гарик на игрището за боулинг. Гарик забеляза техния интерес, вдигна монокъла към очите си, усмихна се учтиво на Клер и й отговори с превзетия си контешки глас:
— О, лейди Тризбейн! На вашата обувка ли стъпих? О, господи, понякога съм толкова несръчен! Надявам се да приемете извиненията ми, скъпа госпожо. Може би трябва да повървим малко, за да се уверя, че не съм ви наранил.
Гарик направи широк жест към покритата с натрошени раковини пътека, която се извиваше покрай реката в южната част на Уайтхол.
— Предлагам ти да куцаш — промърмори той под нос. — Освен ако не искаш езиците да се размятат и съсипят всичко, което сме постигнали досега.
Клер се постара добре, като закуца на десния си крак, докато се отдалечаваха от групата придворни, наблюдаващи как кралят играе на моравата.
Когато вече думите им не можеха да се чуят, Гарик заговори:
— А сега, мадам, може би ще ми обясните какво ви е прихванало, че да направите такова нещо пред половината Двор.
Клер се спря и впери гневен поглед в него.
— Изглеждаш като глупак в този смешен костюм.
Гарик сведе поглед към тялото си.
— Не харесваш новата ми мода? Наранен съм! — След това направи превзета поза и постави обутия си в прилепнал панталон крак напред, за да може добре да се види обувката му е широка панделка. Многобройните златни копчета по предницата на сакото му проблеснаха на слънцето. Той си играеше с пръстенче, вързано на панделка, която се спускаше от дантелената му яка. — Казаха ми, че лейди Джилиън е възхитена от гардероба ми. — Ухили се и начервените му устни се изкривиха неприятно. — Дори не може да си спомни някога да е виждала нещо подобно.
— Много забавно. — Клер се намръщи. — По-добре се надявай това твое прикритие да трае до края на сватбата. Разбира се, това не би било твърде трудно за теб, като се има предвид, както разбрах, че ще се жениш за Джилиън утре.
Гарик не погледна към нея, а впери очи в реката. След малко проговори, но без пискливия контешки гласец:
— Да, така е.
— А аз присъствах ли, когато замисляше тази малка част от плана?
Той я погледна.
— Не, Клер, не.
Всъщност, когато Гарик реши да поиска ръката на Джилиън, там присъстваше жена, но не беше Клер, а Алтея. Да, така й беше името или поне така му се струваше. Двамата не се бяха занимавали с такива незначителни подробности. Както и да й беше името, той знаеше, че е хубавичка блондинка с разкошни гърди, нежни гладки бедра и му прилягаше точно като два номера по-малка ръкавица.
— Гарик!
Той погледна към Клер, която изглеждаше така, сякаш бе изяла цял лимон. Гарик въздъхна отегчено и отново възприе контешкото си държане:
— Да, скъпа?