— Все още възнамеряваш да се придържаш към първоначалната ни цел, нали?
Гарик вдигна малкото огледалце, което висеше на верижка на талията му, и провери състоянието на грима си.
— Говорите с недомлъвки, госпожо. Съвсем не зная за какво става дума.
— Тогава нека ти го кажа с по-прости думи. Все още ли смяташ да се отървеш от Джилиън, преди тя да успее да каже на всички истината за събитията, пораждащи и следващи нейното отвличане? Тази истина би отвела и двама ни в затвора.
Гарик се усмихна и прокара пръст по стегнатите мускули на челюстта й.
— Разбира се, скъпа Клер. Нали така ти казах, че ще направя?
Двамата отново тръгнаха, но в главата му се въртяха планове за Джилиън; за нещата, които щеше да направи с нея.
— Смятам, че ще играя доста убедително ролята на скърбящ младоженец. Мисля да бъде катастрофа. Да, докато сме на сватбено пътешествие. Почти ще сме стигнали хана. Каретата най-неочаквано ще се подхлъзне в някоя скалиста клисура. Аз, разбира се, ще изхвръкна навън невредим, но Джилиън… — Той поклати глава. — Страхувам се, че за нея ще има малка, наистина малка надежда да оцелее. — Гарик отново се усмихна. — Уви, горката Джилиън няма да има шанс. И този път никой, дори героичният лорд Морган, няма да може да я спаси.
— Смятам, че това е шах и мат, Ваше Величество.
Крал Чарлз погледна Касия с непроницаемо лице. Тя зачака. В ъгълчето на устата му много бавно започна да се появява невесела усмивка.
— Добре изиграно, скъпа моя. Наистина много добре изиграно. Още една?
— Страхувам се, че трябва да се върна при съпруга си, преди да започне да си мисли, че правя с Ваше величество нещо повече, освен да играя шах.
Тя се надигна от стола си. Кралят я хвана за ръката.
— Само още една игра, Касия.
Касия отново седна. Познаваше добре този тон в гласа на краля. Имаше да й каже нещо; нещо, за което бе чакал до този момент.
— Е, тогава може би само една игра…
Чарлз нареди фигурите на дъската.
— Чух, че утре щяло да има дискретна сватба в Адамли Хаус.
— Така ли? — попита Касия, като погледна любопитно краля и започна да нарежда своите фигури.
— Да, маркизът помоли за специално разрешение. Бързаше да свърши това толкова скоро, колкото може да се уреди. Беше ужасно припрян. Дори си помислих, че може и самата булка да не знае.
Касия премести една пешка.
— И булката ще бъде?…
— Лейди Джилиън Форестър. Дъщерята на маркиза, разбира се.
Касия изчака краля да играе, след това премести една от фигурите си.
— И за кого ще се омъжва толкова набързо лейди Джилиън, Ваше Величество?
— За Гарик Фицуилям. Знаеш кой е той, нали, Касия?
Тя почти не забеляза, че кралят взима коня на кралицата й.
— Да не е синът на граф Хандли?
— Аха, той е. Пети от десетима, доколкото си спомням. Доста се изненадах, особено като знам, че чувствата на момичето принадлежат другиму.
Касия вдигна офицера на краля от дъската.
— Аз също бях останала с такова впечатление, Ваше Величество.
— Човек никога не знае кога другите могат да се замесят в скандал — рече кралят, докато взимаше пешката й с коня.
— Интересно наблюдение, Ваше Величество.
— Да, но силно вярвам, че истинската любов в крайна сметка ще възтържествува, защото без любов не сме нищо друго освен плът, кости и празнота, а никой не бива да бъде осъждан на такова съществуване.
Касия премести кралицата до белия крал.
— В това отношение трябва да се съглася с вас, Ваше Величество.
— Нещата намират начин да се оправят сами — каза Чарлз и придвижи кралицата си срещу нейната. — Разбира се, малко помощ за истинската любов няма да навреди…
Касия спря с ръка върху кралицата, като се опитваше да разгадае намека на краля. Джилиън бе уверила Данте, че държи положението в ръцете си. Макар и да не беше отказала да се омъжи за Гарик Фицуилям, всъщност нямаше намерение да го прави. Очевидно бе подценила решителността на баща си. Трябваше да се действа бързо. И щеше да им е необходима всичката помощ, която можеха да получат.
Касия отново премести кралицата си.
— Благодаря Ви, Ваше Величество. Това бе изключително просветляваща партия.
Чарлз се усмихна.
— Не трябва да благодарите на мъж, лейди Касия, особено когато е на път да ви победи.
Касия се върна към играта. Пресметна възможните ходове на фигурите, останали на дъската. След това вдигна поглед към краля. Той се усмихваше.
— Смея да кажа, че ще ви матирам след около шест хода, скъпа моя.
— Смея да кажа, че сте прав, Ваше Величество. Може би дори след пет.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Данте сграбчи парапета на балкона е две ръце. Краката му увиснаха във въздуха, той се надигна, прехвърли се през парапета и падна на пода на балкона. После стана, обърна се и замръзна. На вратата стоеше някой.