Данте я слушаше внимателно.
— Жълтеница, казваш? Стомашна треска? В теб ли е онази бутилка?
Джилиън поклати глава.
— Оставих я в нощната масичка на Клер, защото не исках да събуждам подозрения, преди да разбера точно какво е намислила.
— Добре си постъпила, Джилиън. За предпочитане е Клер да не предполага, че си спомняш нещо. От това, което ми каза за симптомите на Реджиналд, ми се струва, че тя го трови бавно.
— И на мен ми мина тази мисъл през главата, макар и да се надявах да съм сбъркала. Когато за пръв път попитах Клер за шишето, още преди да изчезна, тя ми каза, че в него имало уникална смес парфюм, който си била направила сама.
— Парфюм ли каза? — Данте се замисли за малко. — Чудя се дали парфюмеристът, който е направил уникалния арсеников парфюм на Клер, не е направил и особената миризма, предпочитана от твоя похитител.
— Мислиш, че Клер е уредила отвличането ми, за да не мога да кажа на никого за подозренията си? Помислих и за това, но пък защо тогава този човек възнамеряваше да ме откара в Шотландия, за да се ожени за мен?
— Зависи кой те е отвлякъл и какъв е бил истинският му мотив. Но за това ще помислим на спокойствие, когато пристигнем в Уайлдууд. Ролф и Адриан ще продължат разследването в Лондон. Инструктирал съм ги да ни изпратят известие веднага щом стане безопасно да се завърнем. Когато го направим, ще носим със себе си името на истинския извършител. Надявах се да остана в Лондон и сам да се погрижа за това, но после получих информация, че баща ти е уредил да се омъжиш за Гарик Фицуилям утре.
— Значи си получил съобщението ми за плана на баща ми?
— Не, не съм получавал нищо от теб. Касия ми донесе тази новина, след като Негово величество крал Чарлз й споменал бегло по време на игра на шах за специалното разрешение, което баща ти поискал. Ако не беше кралят, никога нямаше да разбера за това. И въобще нямаше да дойда за теб тази нощ. И ти със сигурност щеше да бъдеш принудена да се омъжиш за Гарик Фицуилям утре сутринта.
— Мина ми мисълта да облека камериерката си в сватбената рокля на майка ми и да я поставя до Гарик на мое място.
Данте се усмихна.
— Щеше да ми е интересно да видя това. Но сега то няма никакво значение. Вече не те заплашва опасността да се омъжиш за Гарик Фицуилям, нито пък заплахите на баща ти могат да ме засегнат. Говорих с краля и му обясних всичко. Той, на свой ред, ме увери, че няма да обръща внимание на никакви обвинения срещу мен. Късно вдругиден ще пристигнем в Уайлдууд и всичко, което трябва да правим, е да чакаме вести от Ролф и Адриан.
Джилиън наблюдаваше как Данте излиза на полянката с кошница в едната ръка и букет диви цветя в другата. Беше избрала мястото за пикника до един усамотен поток, където слънцето се процеждаше през гъстите клони на дърветата.
Побъбриха малко, докато ядяха студено пилешко месо и сирене и отпиваха от бутилката вино с груби оловни чаши, които след това измиха в потока. На Джилиън й се приспа от виното и храната. Беше почивала съвсем малко от тръгването им от Лондон, и то на рамото на Данте в каретата.
Данте се облегна на един дънер и притегли Джилиън към себе си, прегърна я с една ръка и започна да си играе с кичур от косата й, която сега блестеше в червено и златисто на светлината на следобедното слънце. Известно време мълчаха. Накрая Данте се обади:
— Джилиън, искам да поговоря нещо с теб.
— Хъм? — Джилиън затвори очи. Топлото слънце приличаше лицето й.
— Още не сме обсъждали какво може да донесе бъдещето на всеки от нас двамата, но напоследък често мисля за това. Отначало, когато баща ти те взе от мен, си помислих, че мога да те забравя. Реших, че може би той е прав, че заслужаваш мъж, който ще може да ти даде почтен живот; живот, в който няма да има нужда да понасяш теглото на жена, омъжена за човек с богато минало като моето. Но скоро открих, че греша. Не можех да те забравя. Постепенно разбрах, че ти имаш значение, каквото нито една жена не е имала в живота ми. Даже и когато не беше с мен, аз те виждах навсякъде и с всичко, с което докосна живота ми. Виждах колко се привърза Фийби към теб. Видях как ти се държиш с нея. Искам да бъдеш с нея, когато едно момиче има нужда от жена, от майка. — Усмихна се. — Дори и да пие чай с нея и куклите й. Стигнах до заключението, че никоя друга не би могла да задоволи тези нужди. Само ти. Знам, че не съм живял твърде образцов живот. Като се обърна назад, ми се струва, че съм търсил нещо, само че не където трябва. Намерих го в момента, в който намерих теб.