Данте се поколеба, за да намери точните думи. Никога досега не беше говорил сериозно с жена и искаше да се получи както трябва.
— Искам да кажа, че не желая отново да те загубя, Джилиън, и бих считал себе си за най-щастливия мъж на света, ако се съгласиш да станеш моя съпруга.
Ето, каза го. Това занимаваше мислите му, откакто танцува е нея в двореца, откакто тя му каза, че баща й смята да я омъжи за Гарик Фицуилям. Не искаше да рискува да я загуби. Ако се оженеха, това нямаше да стане. Данте зачака отговора й.
— Джилиън?
Той погледна надолу. Очите й бяха затворени, а дишането — равномерно. Данте се усмихна, облегна глава на дървото и се унесе в сън.
Малко след като луната се показа, каретата спря в двора на странноприемница „Гъската“.
— Ще преспим тук — каза Данте. — Утре вече ще бъдем в Уайлдууд.
Съдържателят или помисли, че са женени, или просто от опит се въздържа да попита. Във всеки случай това нямаше значение, защото само една стая беше свободна за тази нощ. Другата вече беше заета от някакъв пътуващ благородник.
— Това е най-добрата ни стая, милорд — каза съдържателят, мъж на име Кръч, който носеше превръзка на едното си око и запали един свещник. — Можем да ви изпратим вечерята тук, ако предпочитате да се храните в стаята, вместо долу в общия салон. Момчетата стават доста грубички, като обърнат по някоя халба.
Данте кимна.
— Добра идея, господин Кръч.
Джилиън огледа стаята. Беше изненадващо чиста. Спалното бельо бе току-що сложено. Грубата дървена маса близо до прозореца, който гледаше към двора, бе украсена с ваза с цветя. Водата в легена за миене също беше чиста.
— Ще има ли още нещо, милорд? — попита съдържателят.
Данте погледна Джилиън.
— Милейди?
— Може ли да се уреди баня?
— Разбира се, милейди — каза съдържателят, който вече се бе запътил към вратата. — Веднага ще кажа на жена ми, Маргарет, да стопли вода. Наскоро прави и лавандулов сапун. Ще ви изпрати един калъп.
— Благодаря ви, господин Кръч. Би било чудесно.
Джилиън остана права с лице към вратата даже когато вече беше затворена. В стаята се възцари неловка тишина, докато търсеше какво да каже; нещо различно от мислите, които занимаваха ума й. Нима щяха да спят на едно легло? Мисълта да се събуди на сутринта в прегръдките на Данте я караше да изпитва леко вълнение. Накрая Данте проговори:
— Извинявам се за липсата на стаи, Джилиън. Никога преди не съм идвал в този хан. Ти, разбира се, ще спиш на леглото, а аз ще прекарам нощта в конюшнята със Стъбс.
— Не.
Данте я погледна слисано.
— Не е като да сме напълно непознати, Данте. Леглото наистина е достатъчно голямо. Има място и за двама ни. Вече прекарах последните два дни сама с теб в далеч по-тясната карета. Вярвам ти, както на никой друг, и ще се чувствам много по-удобно, ако спиш до мен, а не при конете.
Известно време Данте не можа да каже нищо. Тя се чувстваше спокойна да му довери и живота си. Никога нямаше да предаде доверието й. Нито един от тях не каза и дума. След малко някой почука на вратата и наруши мълчанието. Данте отвори.
— Ваната за вашата баня, милейди — каза момче на около петнадесет години. Заедно с друго момче, приблизително на същата възраст, носеха вана, очевидно използвана повече за пране, отколкото за къпане. Второто момче извади калъп сапун.
— Госпожа Кръч каза да ви дам това. След минутка ще донесем и водата.
След тези думи те си отидоха.
— Ще сляза в салона, докато свършиш — рече Данте и ги последва.
Малко по-късно спря пред вратата на стаята им. Заслуша се за плясък на вода. Не се чуваше нищо.
— Джилиън?
Последва момент тишина, след което резето изщрака и вратата се отвори.
— Започнах да се питам дали все пак не си решил да прекараш нощта с конете — каза Джилиън.
Данте стоеше на вратата и я гледаше. Тя отиде до един стол близо до огъня и започна да суши косата си с кърпа. След това прокара пръсти през мокрите кичури и ги отмахна от лицето си. Носеше само една риза и когато мина покрай него, Данте усети уханието на лавандулов сапун.
Той пое дълбоко дъх.
— Мога да се върна по-късно, ако още не си свършила…
— Не, привърших с банята и госпожа Кръч скоро ще изпрати вечерята ни. — Тя го погледна и се усмихна. — Можеш, разбира се, да си съблечеш сакото, освен ако не възнамеряваш да спиш с него.
Данте свали дрехата си и я постави на гърба на един стол. След това се обърна към Джилиън и замръзна. Сега тя стоеше точно пред камината. Тялото й се очертаваше ясно през ризата — краката, хълбоците, гърдите й. В стаята сякаш изведнъж стана горещо.