— О, боже!
Данте я хвана за ръката.
— Няма за какво да се тревожиш, Джилиън. Това със сигурност не е единственият път, когато властите ме търсят. Дърбишир е далеч от Лондон. Мога да се обзаложа, че със съдействието на Касия крал Чарлз ще убеди добрия шериф, че има много по-важни работи, с които да занимава вниманието си.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
На другата сутрин, тъкмо бяха седнали на масата за закуска и унищожаваха гощавката, която само госпожа Лийдс можеше да сътвори, когато първата карета затрополи по алеята.
Джилиън остави чашата с шоколад обратно в чинийката и погледна към отворените прозорци, където вече бе застанал Данте.
— Кой е, Данте? — След това добави неохотно: — Баща ми ли е?
— Не, Джилиън, не е баща ти. Нито пък е шерифът или дори Реджиналд. Но мисля, че все пак ще се зарадваш.
Джилиън отиде до него на прозореца. Вратата на каретата се отвори и Фийби бързо скочи долу. Последваха я Мара с двете си по-големи деца, Робърт и Дана. Зад тях спря втора карета, от която излезе Адриан е близнаците.
Преди Джилиън да успее да стигне до входната врата, Фийби се втурна в къщата с развени около засмяното си личице къдрици.
— Джилиън, ти си тук!
Тя се хвърли и прегърна полите й. Джилиън я погледна радостно.
— Да, тук съм, а сега и ти си тук. Не е ли страхотно?
Адриан влезе, хванал близнаците за ръце, следван от Мара, Робърт и Дана.
— Фийби ни се примоли да я докараме, така че решихме малко по-рано да напуснем града. Ролф и Касия пристигат утре.
— Това е приятна вест — каза Данте и ги поведе към трапезарията. — Значи Ролф се е срещнал с Бригс, парфюмериста, който е направил парфюма на похитителя?
— Да, всъщност отидохме двамата — отвърна Адриан, остави близнаците и ги потупа игриво по главите.
— И той каза ли ви на кого е продал този парфюм?
Адриан се усмихна.
— С помощта на особено убедителната принуда на Ролф — да. Но странно, изглежда, че през цялото време сме били в правилната посока, а сме сбъркали само лицето. Все пак не Гарик Фицуилям е отвлякъл Джилиън.
Джилиън се обърна към Данте.
— Ти си смятал, че е Гарик?
— Заподозрях го след неочакваното му предложение за женитба, особено след като научих, че едва си го понасяла преди тези премеждия.
— Баща ми каза, че много съм го харесвала, но по-късно Абигейл сподели, че съм го наричала лорд Противяга.
— Две твои приятелки оказаха изключителна помощ в това отношение. Лейди Прудънс Феърчайлд и лейди Фелисити Сейнт Джон, ако трябва да бъдем точни.
— Пру и Лети? Но как сте ги убедили да ви кажат нещо?
— Това — намеси се Адриан — е дело на Касия и Мара. Случайно присъстваха на събиране на млади дами, където били поканени и тези двете. Мара е истински майстор в измъкването на информация от хората. Може да засрами всеки военен следовател. Та твоите приятелки казали, че Гарик и преди е имал такива намерения към теб, но си го отхвърлила. Били много изненадани, когато научили, че си се съгласила да се омъжиш за него. Май че казали: „Той е последният човек, за когото бихме помислили, че тя ще се омъжи.“
Джилиън се замисли.
— А ако не е бил Гарик, тогава кой?
— Сър Озуел Джилхуули.
— Кой? — попитаха Данте и Джилиън едновременно.
— Джилхуули — повтори Адриан. — Доста неизвестна личност в Двора; май че баронет от Шотландия. Това предположение се потвърди и от факта, че след отвличането на Джилиън почти не са го виждали. Всъщност е бил открит да души из Дърбишир и да задава интересни въпроси малко след като ти си открил Джилиън, Данте.
— Има логика — каза Джилиън, — особено като се има предвид, че моят похитител искаше да ме отведе в Шотландия. Какво друго знаете за него?
— Почти нищо — каза Мара. — Касия ще продължи разследването, чрез Кордилия, разбира се, но ние напуснахме града, преди да се върне от двореца. Искахме да тръгнем по-раничко, а и Фийби нямаше търпение да ви види.
— Защо тръгнахте без мен? — намеси се Фийби.
— Защото — отговори Данте — първо трябваше да се уверим, че не ни преследват — Обърна се към Джилиън и се усмихна. — А и имахме да свършим една работа.
— Каква работа? — попита Адриан.
— Да се оженим.
Мара се засмя.
— Струва ми се, че надушвам някаква промяна във вас двамата. Чудесно, чудесно!
Адриан потупа Данте по гърба.
— Оставям те сам за съвсем, малко време и ти веднага успяваш да се забъркаш в някоя каша. — Намигна на Джилиън. — Поздравления и на двамата!
— Значи Джилиън няма да си отиде? — попита Фийби, слезе от стола си и застана до полите на Джилиън.