Владимир Колев
Да отсечем нозете на вожда
Случи се така, че при битката с ненавистните бамбайци, вождът на племето, Мечата лапа, получи отровна стрела под коляното. Това беше доста отдавна, но всички добре помнят случая. Тогава Мечата лапа, без да губи самообладание, извади острия си като орлов поглед нож и отряза голяма мръвка от раненото място. И макар че отровата, с която бимбайците мажеха стрелите си, беше бърза като бяг на елен, тя не успя да достигне душата на вожда. Но усложнения имаше — след няколко дни кракът подпухна. Наложи се Магьосникът, Мъдрият кърт, да отиде до Скалата на преминалите отвъд и там да се посъветва с душите на Свещените прадеди. Когато се върна обяви, че духът на Лечителя е повелил да се отсече кракът на вожда. Мечата лапа посрещна малко неприятната новина като истински мъж. Пренесоха го до огъня, в който Мъдрият кърт започна да мята листа от тревата, наречена отвъдипактук. По негово нареждане, вождът пое с пълни гърди сладникавия дим. Главата му бързо се замая и той увисна в ръцете на двамата мъжаги, които го предържаха. След това нищо не помнеше.
Пренесоха го до Свещения пън, положиха върху него болния крак, а Магьосникът взе брадвата.
Докато Вождът още идваше на себе си от малко неприятното изживяване, Мъдрите старци се събраха под Дървото на размислите. Дълго умуваха с кого да заменят Мечата лапа. Синът му още не бе живял толкова луни, колкото са пръстите на ръцете и краката му, та беше рано да наследи баща си. То, когото и да сложиш, докато знаете, новият се утвърди на мястото си… А трябва да се помисли и за някаква пенсия за Мечата лапа. По един черен дроб от елен на седмица е добро решение, ама в тия гладни години… Освен това — стар и немощен, ама хитър вожд зад гърба на новак, който отначало неизбежно ще оплита конците… Мъдрите старци, мъдри, мъдри, ама и те се заплетоха… И по навик погледнаха към Мъдрия кърт.
Магьосникът се прокашля и без да се впуска в излишни пледоарии, направо заяви:
— Всички знаем, че всичко под небето се извършва именно така, както го изисква Небесният повелител. Ако той реши Мечата лапа да остане жив, значи неговата воля е Мечата лапа да остане вожд на племето. Предлагам, временно мястото му да бъде заето от Големият бръмбар.
Мъдрите старци си помислиха с уважение, че при Мъдрият кърт празно няма. Големият бръмбар беше голяма шушумига, значи: докато Небесният повелител не изяви по разбираем начин виждането си, промени в племето няма да има. А това, знаете, е най-важното…
Мечата лапа доста бързо се оправи и отново пое в свои ръце делата на племето. Наистина, отначало хората малко трудно възприемаха фигурата на вожда с чуканче, вместо крак, но после свикнаха. Човек с какво ли не свиква… А Вождът, известен не само с храброст, но и с тънка пресметливост, набра още хитрост. Например, негова беше идеята да се хване едно муле. До тия животни с жилаво месо прибягваха само когато хептен закъсваха с яденето. Какво прави, как го прави, никой не разбра, но не след дълго Вождът започна… да язди мулето. И даже поставяше някаква мека подложка на гърба му. Мъжете посрещнаха тази новост с недоумение, а жените — с насмешка. Но, както е известно, жените по-бързо се ориентират в обстановката. Появиха се още мулета и жените започнаха да ходят с тях за корени в гората. И даже ги украсяваха с разни джунджурийки. Женска им работа… След кратко колебание, мъжете също станаха ездачи. Не, че взеха акъл от жените, но щом Вождът е дал личен пример…
Мечата лапа доведе до успешен край войната с най-опасния враг, племето хам-хум. А това се случи така: веднъж, съгледвачите на племето докладваха, че мъжете на хам-хум са утрепали огромен хобот. Тия, хамхумите не бяха за подценяване… И сигурно, няколко часа ще очакват войните на Мечата лапа да опитат да им вземат хобота. Ще бъдат бдителни и съобразителни, докато… не седнат вечерта на яка хапка…
… Когато Луната се снижи над хълмовете, Вождът яхна мулето и поведе своите войни. За пръв път взе в боен поход и сина си, Младият тигър. Заобиколиха отдалеч пируващите — хамхумите сигурно бяха пуснали секретни постове наоколо. Вождът извика сина си и му нареди нещо на ухо. Хлапето взе снопче трева отвъдипактук и потъна безшумно в тъмнината. Премина като повей на вятър край секретния пост и се смеси с другите, вилнеещи от радост хлапета. Крещейки и подскачайки заедно с другите, Младият тигър хвърляше отвреме-навреме по малко трева в огъня. Фигурите на пируващите бързо започнаха да омекват.
Мечата лапа разбра, че е дошъл лунния му час. Вгледа се в очите на войните си с настойчив, твърд поглед. Имаше силни очи и умееше да внушава с тях много. Войните престанаха да се кокорят в нанизаните с мръвки шишове, а лицата им придобиха нормалното си, вълче изражение.