Выбрать главу

Annotation

Лилиан (Ели) Калвин е направила правилния избор в живота си – точно както майка ѝ я е учила – омъжена е за преуспяващ бизнесмен, живее в хубава къща.

Въпреки това тя се чувства изгубена и сама – бракът ѝ дава сигурност, но не и истинска близост, дъщеря ѝ отива в колеж, а докато болезнено преживява внезапната смърт на майка си, Ели намира нейния дневник, в който открива неподозирани тайни.

В търсене на отговорa на въпроса кой е тайнствения мъж, разбил сърцето на майка ѝ преди много години, тя отново среща Хъч О’Брайън – своя любим от времето, когато самата е била на 20 години. Той подготвя изложба за десет забележителни жени от Алабама, една от които е майка ѝ и двамата започват да правят проучвания за нейното участие в движението за граждански права през 1960–1961 г.

Ели отива при приятелката на майка си Бърди в нейната лятна къща на брега на океана и там попада на Празника – природен феномен, характерен за това крайбрежие през лятото при определени климатични условия, при който кислородът изчезва от дъното на залива и всички риби и морски създания се устремяват към брега, за да излязат на въздух, с риск да не оцелеят. Това мистично “жертвоприношение” на морето, както и пътешествието на Ели в миналото на майка ѝ, я карат да осмисли по нов начин любовта, загубата, предателството в отношенията, собствените си заблуди и грешки. Но ще са ѝ нужни още много усилия, за да успее в битката си за щастие.

Да отвориш сърцето си

За книгата

Едно

Две

Три

Четири

Пет

Шecm

Седем

Осем

Девет

Десет

Единайсет

Дванайсет

Тринайсет

Четиринайсет

Петнайсет

Шестнайсет

Седемнайсет

Осемнайсет

Деветнайсет

Двайсет

Двайсет и едно

Двайсет и две

Двайсет и три

Двайсет и четири

Двайсет и пет

Двайсет и шест

Благодарности

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

Да отвориш сърцето си

ПАТИ КАЛАХАН ХЕНРИ

Да обичаш изобщо означава да бъдеш уязвим. Обикни нещо и сърцето ти със сигурност ще бъде изстискано и може би разбито. Ако искате със сигурност да го опазите непокътнато, не бива да давате сърцето си на никого, дори на животно. Обвийте го внимателно с хобита и дребен лукс; не се забърквайте в нищо; заключете го на сигурно място в касетката или ковчега на вашия егоизъм. Но в този ковчег – сигурен, тъмен, неподвижен, без въздух – то ще се промени. Няма да бъде разбито; ще стане нечупливо, непроницаемо, неподдаващо се на поправяне.

К. С. Луис

За книгата

Coming up for Air.

Copyright © 2011 by Patti Callahan Henry. All rights reserved.

© Издателство “Слънце”, 2014 г.

© Славянка Мундрова-Неделчева, преводач, 2014 г.

©Редактор Теменужка Петрова

©Коректор Ирена Иванова

© Вихра Стоева, художник, 2014 г.

ISBN 978-954-742-202-5

Сканиране и корекции: Diltea, 2014

Едно

В живота на жената има и чудесни, и ужасни моменти. Много са, наистина. Да застана в бяла рокля пред семейство и приятели с обещанието вечно да обичам красивия мъж пред мен – това е на върха на прекрасния ми списък. А после, след години, да застана в редицата на опечалените на погребението на майка си и да внимавам да не се докосвам до същия този мъж, защото знаех, че не го обичам, не можех повече да го обичам – това е повече от ужасно. То е трагично.

В следващите страници ще се опитам да обвия в думи всички бурни, объркващи чувства – опит да извлека смисъла от онова, което на моменти изглежда безсмислено.

***

ПОГРЕБЕНИЕТО НА МАМА

В деня на погребението на моята майка имаше само един вид цветя – лилии. Навсякъде. Прекалено много, за да ги преброя. При всичките видове цветя на света, милионите цветчета и пъпки, човек би допуснал, че някой ще донесе някакъв друг вид.

Знам какво означава лилията в езика на цветята – невинност, чистота и красота. Но не заради това църквата преливаше от лилии. Цели дванайсет поколения – или може би повече – първородните дъщери на първородните дъщери в нашето семейство получават името Лилиан. Наясно съм защо донасяха тези цветя, но, Божичко, миризмата им задушаваше, давеше ме в пресищаща сладост.

Сейди, най-добрата ми приятелка, беше до мен в редицата.

– Ели – прошепна тя.

– Какво?

Наведох се към нея.

– Чудя се дали в Атланта е останала и една лилия. Истинско безумие.