Алфред мълчаливо кимна, а Вебер прехвърли погледа си на мен:
— Как мислиш, ще можете ли да ни помогнете?
— Сигурен съм, че ще можем — отвърнах бойко аз. — Няма никакви проблеми.
Оказах се прав. Още не бяхме завършили обеда и в лагера се домъкна самотен храстозавър, който спря на шест крачки от масата, печално ни изгледа и падна мъртъв на земята.
Оливър и Вебер работиха без да почиват. Няколко дни поред те рязаха месо и извършваха опити, извършваха опити и отново рязаха месо. Просто не можеха да повярват на това, което намираха вътре в съществата. Споровете им протичаха емоционално с много размахване на скалпелите, а когато настъпваше нощна си лягаха отчаяни. Добре, че работиха заедно, иначе нещата биха свършили с голяма караница.
Кемпър взимаше непрекъснато проби и като вцепенен седеше зад микроскопа. А Парсънс и аз се размотавахме из лагера.
Парсънс понякога се хващаше за работа и взимаше проби от почвата, а после се опитваше да класифицира събраните треви. Анализите даваха идентични резултати — навсякъде господствуваше един и същи вид.
След още няколко дни той започна да записва данните за времето, като правеше и анализи на въэдуха. Но заедно с това непрекъснато мърмореше, като не знаеше, как да започне с отчета.
Аз реших да не му преча и отидох да ловя насекоми, но освен пчелите, които летяха край храстозаврите, така и не намерих нищо. Дълго се вглеждах в синевата на небето, като се надявах да различа самотна птица, но и това беше напразно. Два дни се търкалях легнал на брега на рекичката и се взирах в течащата бистра водица, но не забелязах дори признак на живо същество. Оплетох нещо подобно на мрежа и я поставих в един от малките вирове. След два дни я извадих, като предполагах — беше празна. Нито риба, нито рак.
В края на седмицата бях напълно готов да се съглася с разсъжденията на Кемпър. Фулертън скиташе в околностите на лагера. Никой не му обръщаше внимание. Всеки Четириочко се опитва да намери нещо такова, което е недостъпно за простосмъртните.
Пред този ден отидох на „риболов“. Стоях продължително време загледан във водата, когато усетих нещо с гърба си и рязко се обърнах. На брега стоеше Фулертън и наблюдаваше, как бъркам из вировете, като останах с впечатление, че той седи така не един или два часа.
— Нищо няма — каза той с тона на стар учител, който знае истината, докато аз, старият глупак, се опитвам да намеря нещо в тази локва.
Но се ядосах не само заради думите. От ъгълчето на устата на Фулертън вместо традиционната клечка за зъби стърчеше стебълце трева и той бавно я преживяше!
— Веднага изплюй тази трева! — изревах аз. — Идиот такъв, изплюй я веднага!
Очите му се разшириха от удивление, а устата му така се изкриви, че стръкчето падна само.
— Трудно е да се контролираш непрекъснато — измърмори той, — ти знаеш, че това е първия ми полет и…
— И възможно, последният! — грубо го срязах. — Ако ти остане време иди при Вебер и се поинтересувай, какво стана с един момък, който си пъхна едно мъничко листенце в устата. Не споря, направил го е без да се замисли — просто лош навик. Но след минута бил напълно мъртъв, сякаш специално е планирал, да се самоубие на чужда планета.
Разказът ми подействува — Фулертън пребледня.
— Ще го запомня — каза той.
Погледнах Четириокия и съжалих малко, че бях толкова груб. Но не се съмнявах, че съм постъпил напълно правилно. Достатъчно е малко да се отпуснеш, да загубиш контрол над себе си и… мигновено човек може да се превърне в нищо.
— Намерил ли си нещо интересно? — запитах го, кото се опитвах така да смекча обстановката.
— През цялото време наблюдавам храстозаврите — оживи се Фулертън. — Те са така необикновени и забавни. Но не схванах веднага, какво именно предизвиква удивлението ми…
— Мога да ти изброя стотина забавни и интересни факти.
— Нещо друго имам предвид, Сейтър. Нито петната, нито пъпките, нито растителността. Като цяло стадото изглежда много странно. Изведнъж се сетих: няма нито едно дете!
Разбира се, Фулертън бе прав! Каза го и веднага го схванах. В стадото няма нито едно теле или казано иначе храставърче. Ние досега сме се сблъсквали само с възрастните особи. Но означава ли това, че ярета или телета въобще няма? Или просто не са ни попадали пред очите? Всъщност, същият въпрос се отнася и до насекомите, птиците и рибите.
И с известно закъснение схванах нишката на мисълта му, изводът, до който бе стигнал от факта на отсъствие на млади особи. Неговата МЕЧТА, безумната му фантазия, която се надяваше да намери, е открита на тази планета.