Паула Лайт
Да погледнем зад воала
Тук, на земята ние хората сме триизмерни същества с пет сетива. Възприемаме Вселената подвластни на ограниченията на материалната си същност. Можем да виждаме света на определено разстояние в пространството, а във времето сме ограничени в нашето „сега“. Останалото е мъгляв свят от спомени и надежди.
Ето с това ни е много трудно да се примерим. Човешкото съзнание е устроено така, че мрази бариерите, ограниченията, спирачките. Едва ли има мъж или жена, които да не мечтаят да знаят какво ще се случи утре, след година, след десет години. Мечтаем също да разбираме какво става в този миг на стотици, хиляди километри от нас или в главите на другите. Завесата обаче е неумолима и продължава да стои затворена. Ние крачим с разранени нозе по житейския си път и незнаем какво ще видим зад следващия завой.
Още от деца се опитваме да заобиколим тази граница. Спомням си, че като малко момиченце повтарях несъзнателномного древни обичай: Хващах една калинка и я държах на върха на показалеца си. После повтарях напевно „Калинке-малинке, покажи ми на къде ще се оженя!“ Очакваше се, че бъдещия жених чака в посоката, в която отлита насекомото. Ако кацнеше на земята работата ставаше ясна: „щях да си остана стара мома“.
Друго, което правехме като деца е да късаме листата на маргаритката и да повтаряме: „щастие, нещастие, път, писмо, любов“. Чакаше ни това което каже последното листенце.
Знам, че има хора, които могат да прозрат отвъд воалите за да видят бъдещето: на човечеството, на нацията, на отделен свой събрат или посестрима. Но тази дарба е изключително рядка и с нея са удостоявани избраници. Иначе какъв е смисълът на загадката? Ако всеки шарлатанин-търгаш можеше да прозре в бъдещето, Вселената щеше да стане ужасяващо сива и скучна. И все пак, виртоалното пространство, обявите и рекламите във вестниците и телевизията просто гъмжът от самообявили се ясновидци, гадатели, астролози и врачки. Те не само злоупотребяват финансово с естествения копнеж на хората, но както ще видите правят със съдбата им и по-големи бели.
Но нека, преди да разобличим измамниците заедно, да кажем няколко думи за ония, истинските, които се появяват по-рядко от бели ластовици и озаряват с прозрението и мъдростта си своите съвременници.
Формите за проникване в бъдещето са основно две: пророчество и ясновидство, като ясновидството използва гадателството за помощно средство.
ПРОРОЦИТЕ
Това са необикновени, светли личности, с обаяние и харизма, за които се вярва, че контактуват със сили от по-висши нива — с Бог и с Духовни същества. Те разтварят пред тях непроницаемата завеса и им предават мъдри послания, съвети и описания на събития, които биха могли да се случат за в бъдеще. Общото между всички тях е едно: не те предизвикват контактите и избират да станат това, което са. Тъкмо обратното. По-висшата сила избира посредниците си, които често се подчиняват с примирение и неохота. Защото истинската дарба не е нито развлечение, нито източник на финансови доходи, недостъпни за данъчно облагане. Истинската дарба е бреме, страдание и изпитание, което избраникът носи като саможертва в името на другите.
В Древна Елада такива са били делфийските оракули. При определени случаи те бивали обсебени от определено божество, което им давало отговори на жизнено важни въпроси — за войната и мира, за реколтата, за преселението на народите, за управлението на владетелите. Никой не е заплащал на оракулите. Само понякога благодарни граждани правели дарение на храма, в който те служели. Забележете, на храма, а не на тях самите!
Горките надарени човешки същества често ставали прицел на обществената ненавист. Защото хората предпочитат да чуят сладките лъжи вместо горчивите истини. А оракулите просто не можели да лъжат, защото чрез тях говорели по-висши сили. Спомнете си за пророчицата Касандра. Сляпа и самотна, презирана от народа си и смятана за зла вещица, само защото предсказала печалния изход от една война.
При тези обстоятелства едва ли е имало кой знае каква конкуренция за тази кариера.
В Стария завет на Библията също се говори за пророци. Пророк е бил Мойсей, пред когото се явил Бог, за да му повели да поведе народа си през пустинята към Обетованата земя. Имал ли е Божият избраник лична полза от делото си? Никаква! Само години страдания. Често хората го ненавиждали, както ненавиждат всеки, който ги зове да станат от роби свободни, от жлака тълпа — народ, от груби материалисти — духовни същества.
В Новия завет пророк е бил Йоан Кръстител, видял Исус като Син Божи и Месия. И какво е получил за пророчеството си? Ами отрязали му главата.