Малко по-късно настъпва тишина.
Болка пронизва целия му гръбнак. Всеки мускул е усукан и наранен, но самият той е в съзнание. Май дочува отваряне на врата, да, отворена е. Дин-дин-дин. Равномерен звук изпълва пространството в колата.
Тя излиза, побързай, направи нещо, хвани я или ще стори Бог знае какво, сигурно знае нещо за Сара. БЪРЗАЙ!
Майк отваря очи и вижда мъглявите очертания на Тери до себе си в колата. Примигва и зрението му се фокусират отчасти, достатъчно, за да види, че коланът й е разкопчан, а лаптопа е притиснала към гърдите си заедно с дамската, чанта, в която рови с една ръка.
Майк посяга към нея. Тя се обръща, изпищява и забива с все сила юмрук в лицето му. Втори, трети път, преди да я стисне за китката. Тери извива тяло, опитва да се отскубне, лаптопът се изплъзва през вратата и тупва на земята отвън. Свободната ръка, тази, която рови в чантата, се показва навън и — о, Боже! — държи пистолет.
Майк се хвърля насреща й с все сила.
Звукът от изстрела е оглушителен. Той прави предното стъкло на малки парченца, част от които се посипват отгоре им. Майк лежи странишком върху нея, вкопчен с всички сили в ръката с пистолета, докато другата й ръка го блъска в лицето. Натиска китката й върху щръкнало от рамката парче стъкло и Тери изпищява — тънък, заешки звук, който преминава по гръбнака му и го уплашва не на шега. Нормален човек не пищи така. Тази жена е луда и знае какво е станало със Сара, знае, о, Господи!
Пистолетът тупва на пода, близо до педалите на колата. Майк се пресяга за него, Тери се освобождава и скача навън.
С оръжие в ръката, Майк се изтърколва от колата. Тери вече е грабнала лаптопа, отворила е капака и започва да скача отгоре му с обутите си в маратонки крака.
— Спри веднага! — крясва Майк. — Престани или, Бога ми, ще те гръмна.
Тери не му обръща внимание и продължава да рита. Майк търси опора в колата, за да се изправи, и едва не пада. Чувството му за равновесие е нарушено като след препиване.
Не е никакво препиване, поправя го един глас. Мозъчно сътресение.
Дисплеят на лаптопа е отишъл, а десетина от пластмасовите клавиши се валят по земята наоколо. Майк полита към нея и когато го вижда с пистолет в ръка, Тери побягва между дърветата.
Прицелва се ниско с намерение да изстреля няколко куршума като предупреждение. Никога в живота си не е стрелял и остава силно изненадан от отката, след като натиска спусъка. Стреля още един път.
Тери писва и Майк вижда как краката й се подкосяват.
Когато стига до нея, вижда на земята три замъглени силуета. Насочва дулото и към трите, но миг по-късно те се сливат в един. Продължава да примигва, за да се увери, че Тери е все още пред очите му. Там си е. Върху единия крачол на джинсите й избива тъмно петно, тя вкопчва ръце в него, а косата й е разчорлена като на дивак от джунглата. Единият ръкав на пуловера й е отпран.
— Какво направи на Сара?
Тери не му обръща внимание. Сключва длани и започва да се моли.
Майк опира дуло о слепоочието й.
— Моята дъщеря — казва той. — Разкажи ми за нея.
Тери не престава да се моли. Очите й са изцъклени, вторачени и празни, като прозорци на изоставена къща. Транс? Където и да се намира в момента, със сигурност не е тук.
— Полицията се е заела вече — продължава Майк. Устата му е пресъхнала, трудно му е да намери точните думи. По лицето му се стича кръв. Усеща я по тила и челото си, забелязва капка върху ръкава на ризата. Кърви, но колко лошо? — Това, с което си се забъркала…
— Е много, много над теб — отвръща жената и вирва глава. — Не можеш да ме уплашиш. Изпълнявам волята Божия и сам Той ще ме защити.
Майк забива дуло в слепоочието, раздвижва го.
— Кажи ми къде е, кажи ми и ще те пусна.
— Не се пазаря с грешници. Грешниците се наказват. Ти и твоята курва, жена ти, ще бъдете съдени за греховете си също като отец Джона. Когато усети примката около шията, той не се съпротивляваше, защото знаеше, че е съгрешил, като опрощава ония курвенски убийци. Сега го чака Божието наказание, а то е бързо, защото…
— Убила си Джона. — Не може да бъде. „Джона се самоуби.“ Самият Мерик го каза. Точно така. В ресторант „Дакота“. Майк помни много добре. Или поне така му се струва. Вече не е сигурен.