— Тери мълчи — отвръща Феръл. — Но приятелят й Лънди? Той е бивш полицай и знае правилата на играта. Отначало и той мълчеше, но когато му казахме, че сме успели да извлечем информация от лаптопа, пропя като славей.
— Не може да бъде.
— Кое не може да бъде?
— Тя разби лаптопа пред очите ми. От дисплея не остана и помен.
— Съжалявам, грешката е моя. Не всеки разбира от компютри. Да, тя е разбила лаптопа, погледнато чисто в материален смисъл. Но е оставила непокътната неговата най-важна част — твърдия диск. Ние го извадихме и прехвърлихме в друг компютър, а нашите момчета успяха да пробият защитата му и да се доберат до базата данни вътре. Така получихме адресната книга на Тери с имената на всички замесени лица, адресите и телефонни номера. Разполагаме и със съдържанието на електронната й поща от последните три месеца. Тя не е знаела, но пощата й е програмирана така, че всеки имейл се архивира автоматични.
Затова така бързаше да изнесе компютъра от дома си. След като й казах за абортите, е изпаднала в паника. Сигурно е решила, не е въпрос на време да дойде и полицията, а ако решат да й изземат лаптопа, ще могат да се запознаят със съдържанието на твърдия му диск.
— Тери се е обадила на няколко места, докато е карала волвото — казва Феръл. — Звъннала е на членове от своята група, които на свой ред вдигнали тревога по приемните семейства. Какво ви е?
— Малко съм сънен. Не спирайте, моля. — Страх го е, че ако Феръл млъкне, може да заспи отново и да загуби всяка надежда, защото когато се събуди, някой друг ще му каже, че всичко това е било сън. „Много съжаляваме, господин Съливан, наистина.“
— В електронната й поща има много информация за Джона — продължава Феръл. — А първото момиче, което уж е бил насилвал преди години? Неговата майка е част от групата на Тери и убедила дъщеря си да се включи в играта. Момичето се отказало от показанията си малко преди делото да влезе в съда, но това е без значение — семето на съмнението вече е било посято.
— Нещо не ми е ясно.
— Групата на Тери ненавиждала Джона, понеже знаела за готовността, с която той давал опрощение на абортирали жени. Джона символизирал в техните очи — тук цитирам — „постоянното нравствено разложение на Католическата църква“. Според тях той нямал работа в свещеническите среди и затова организацията се заела да му припише вината за изчезването на трите момичета.
Момент, моля. Нима тоя тип Феръл му казва, че Джона е невинен? Това не може да бъде.
И Майк проговаря:
— Но нали Мерик откри веществени доказателства под пода на Джона. Намери магнетофонни записи.
— Всичко е било подхвърлено от Тери — отвръща Феръл. — А якето върху кръста е оставено от Лънди. Чиста случайност е, че именно Джона се е скитал наоколо по това време. Било им е все едно кой ще го намери. Веднъж открито, вие ще го идентифицирате и тогава полицията отива право при Джона и го поставя отново под микроскоп.
Гласът на Джона от онази нощ отеква в главата на Майк: Ще умра в мир. Това не можеш да ми отнемеш, ясно ли е? Нито ти, нито полицията, нито журналистите. Стой настрана от мен или този път ще те пратя да изгниеш в затвора.
— Но защо им е било да си правят целия този труд, след като Джона умира? — продължава агентът. — Искали са да удължат неговата агония. Джона споделил с Тери страха си от перспективата да умре зад решетките. Искал единствено да доживее дните си в мир, да умре у дома. След като става ясно, че този план нещо зацикля, Тери и Лънди скалъпили нов — да изгорят Джона. И понеже Лънди е бил наясно, че полицията неминуемо ще започне разследване, решили да припишат и това престъпление на някого.
— На Лу — обажда се Майк.
— Именно. Лънди знаел, че вашият старец се навърта около дома на Джона, и му заложил капан. Именно той се е криел онази нощ зад бараката, Лънди е хвърлил запалената бутилка и пак той подхвърлил откраднатата запалка на баща ви, както и няколкото фаса, които няма как да не бъдат намерени от полицията. Вече се свързахме с адвоката на баща ви.
Но Майк мисли единствено за Джона.
— Значи Джона…
Феръл кимва.
— Невинен е. Самоубийството му е инсценирано. Тери го е упоила с морфин, а Лънди го метнал на рамо — нищо работа, като се има предвид колко е бил отслабнал Джона. Пристига полиция, намират лентата с гласа на дъщеря ви, свършват си работата и откриват белег от една-единствена примка върху врата на покойния. С оглед на това, както и неговото минало, Джона си е стопроцентов самоубиец. Случаят е приключен. Наличието на морфин в организма не предизвикало никакви подозрения, понеже Джона наистина го е взимал.