— Всичко ще бъде наред.
— Само това ми повтарят.
— Ще видиш. Както ти е добре известно, твоите разкрития са нещо велико. Ще те засипят с обаждания — Опра, Даян Сойър, литературни агенти с молби за издателски права. Моят съвет е да си наемеш медиен специалист, който да те представлява, та да разполагаш с цялото си време за Сара. Знам една, която няма равна на себе си. Луси Уотърс. Ще й кажа да ти се обади по-късно на мобилния. Нещо против?
— Би било чудесно. Искам да ти благодаря, Нанси…
— Не престанах да ровя, защото ти пожела така. Всички, аз и включително, те съветваха да се откажеш, но ти не ни послуша. Вие, господин Съливан, не престанахте да вярвате, така че ако изгаряте от желание да благодарите на някого, обърнете се към огледалото.
— Няма начин да те наддума човек, нали?
— Това ни е друга обща черта със Сам. Като става дума за нея, ето ти я. Изчакай така.
Обажда се Сам:
— Няма да те задържам. Искам само да ти кажа колко съм щастлива заради теб.
— Нямаше да се справя самичък. Благодаря ти, Сам. За всичко.
Задната врата се отваря и навън излиза агент Феръл, този път без костюм и вратовръзка. Заместил ги е с джинси, бяла риза и непромокаем елек.
— Трябва да бягам — казва Майк. — Да ти звънна по-късно?
— Няма да ходя никъде.
— Нито пък аз. — Благодари още веднъж и затваря.
Днес Феръл е усмихнат. Синият му поглед е ведър.
Майк го харесва. За него няма въпрос, който да е прекалено глупав или твърде настоятелен. През първите два дни Майк не престава да пита: „Сигурен ли сте, че е Сара? Потвърдено ли е вече?“ Той неизменно отвръща с ослепителна усмивка, уверява го, че е така: „Няма никакво съмнение. Дъщеря ви е. Сравнихме отпечатъци от пръсти, а трябва да ви уверя, че там грешка няма.“
И въпреки това оня гаден страх не престава да пълзи по гръбнака на Майк. Съжалявам, господин Съливан, но стана грешка. И го връщат с кола в Белхам, обратно в неговата запустяла къща, пълна сега с чакащи репортери, а той се изтъпанва пред тях, за да каже: „Много съжалявам, но е станало недоразумение.“
— Дъщеря ви е вече на път — съобщава Феръл. — До един час ще бъде тук. Господин О’Мали, нали разбирате…
— Знам, знам. Само семейството. Детето ще бъде достатъчно ошашавено, за да го объркваме допълнително. Докторката вече ме подкова.
— Колата ви чака отпред — допълва Феръл и се обръща към Майк: — Доктор Дейвис иска да поговори с вас, преди дъщеря ви да е пристигнала.
Дъщеря ви.
Сара е на път за насам.
При него.
У дома.
И Майк се изпълва с такава радост, че май ще се пръсне.
А с нея нахлуват нови страхове.
— Ами ако не ме познае? — пита той доктор Дейвис.
— Възможно е в началото. Била е шестгодишна.
— И половина.
— Моля?
— Сара бе на шест и половина, когато я взеха.
Доктор Дейвис се усмихва. Изглежда истински съпричастна и готова да помогне. Майк изпитва желание да си излее душата пред тази жена, да извади сърцето си на показ и да го сложи на масата за дисекция — каквото тя пожелае.
Седнали са в дневната. Доктор Дейвис заема кресло, обърнато към прозореца, през който се вижда дългата, криволичеща алея. Майк седи върху диван, надвесен напред, потрива длани между коленете и гледа в пода.
— Вие какво си спомняте от шестгодишна възраст?
Майк успява да извика в ума си само отделни фрагменти: прекосява улицата към двора на съседа; качва се в гребна лодка с Лу; разправя се с майка си в някаква книжарница — настоява за две книжки за оцветяване вместо една.
— Възможно е Сара да пази някакви спомени за вас и жена ви, които са дълбоко скрити. Но това е временно. Тези спомени ще изплават, само че трябва да й дадете време. Периодът е травмиращ за Сара. Тя е с промито съзнание, както и останалите деца. Именно е тази цел групата е отвличала само малки. Дайна и Албърт Меър са й казали, че двамата с жена ви сте мъртви. Тя е живяла в ново семейство, в чужда страна, а изведнъж се изтърсва полиция и я отвежда. И Сара разбира не само че двамата сте живи, но и че семейство Меър са я отвлекли. Може също да е дочула едно-друго за принадлежността им към тази радикална религиозна група. Във всички случай има да осмисля много неща. И е възможно да не иска това да стане веднага. Би било в реда на нещата. Спомнете си какво изпитахте, когато научихте истината за майка си.
Майк кимва. Разказал е всичко на доктор Дейвис.