— Ед е прав, като казва, че децата правят най-неочаквани неща, когато се уплашат — обажда се Франк. — Преди няколко години отивам в „Дисни Уърлд“ с дъщерята и осемгодишната внучка. Обръщаме глави настрани най-много за три секунди и хоп, Аш вече я няма. Тълпата я поглъща, разпъва и това е. — Франк щраква с пръсти. — Персоналът на парка прерови абсолютно всичко наоколо. Кълна се в името Божие, щях да пукна всеки момент — толкова се уплаших. И знаеш ли къде я откриха? В хотела, в собственото ми легло, заспала като ангелче. Намерил я един от охраната на паркинга. До такава степен се побъркала от страх, че не могла да промълви нищо друго, освен името на хотела, стая триста двайсет и едно, и те я завели право там.
Майк поглежда часовника си. Почти деветдесет минути са изтекли, откакто откри шейната.
Бавния Ед затваря телефона и Майк отново усеща плаха надежда.
— Проклетите синоптици са се осрали отново — съобщава Ед. — Снежната буря, обещана за вчера, се стоварва право отгоре ни днес. Да вървим, Съли. Трябва да отскочим до вас. Щатските идват насам с кучетата си. Ще ти разкажа по пътя.
4.
Бавния Ед му разправя за кучетата следотърсачи, затова, че тия зверове имат обоняние, което превъзхожда шейсет пъти онова на немската овчарка, и са в състояние да проследят оставени от човек миризми, без значение колко слаби, във въздуха или по земята, преди дни и дори седмици, по всяко време на денонощието, при сняг и дъжд — няма никакво значение. Например: избягал затворник в Кънектикът решава, че е голям майстор, понеже ляга на дъното на някакво езерце, като използва за дишане парче от обръч за хула-хоп с надеждата, че кучетата няма да го открият. Но тия кучета са такива дяволи, че надушили дъха му, излизащ през импровизирания шнорхел. Има даже случай, при който кучето усеща миризмата на затворен в багажника на движеща се кола човек, независимо от това, че е примесена с воня от изгорели газове. Бавния Ед продължава да бълва истории, а гласът му постепенно заглъхва, прогонен от една-единствена мисъл в главата на Майк:
Викат кучета, когато някой изчезне? Не когато се е изгубил, а когато изчезне?
Попадат на бабуна и Майк усеща медальона със свети Кристофър да подскача върху гърдите му.
Никога не губи вяра, независимо от това, колко зле изглеждат нещата.
Става лошо, истински лошо, през ония първи няколко месеца след бягството на майка му, когато Лу е до такава степен разярен и убеден в окончателната им раздяла, че събира всичките й вещи, за да ги изгори в задния двор. За целта използва алуминиев варел за боклук. И макар Бог да загърбва тогава цялата бъркотия, Той много внимава през онзи неделен следобед в края на март, докато Джес е бременна в седмия месец, а Майк смята, не, вярва, че този път всичко върви добре, но ето че на Джес й се завива свят, краката й омекват и започва да повръща. Вече са преживели два спонтанни аборта — нещо повече: не само ги преживяват, но всеки от двамата вътре в себе си започва да привиква с мисълта за един лишен от деца живот, когато тя забременява за трети път, с момиченце — Сара. Всеки следващ ден се преживява със затаен дъх, всяка вечер Майк полага глава върху възглавницата и благодари на Бога, че бди над семейството му, и ето — Майк бърза с Джес към болницата, отправил отново молитви към Него. Докато стигнат до Интензивното, кръвното на Джес спада, а кръвта й — по-късно ще му кажат това — е отровена от опасно за живота заболяване, наречено прееклампсия.
В крайна сметка всичко опира до вярата. Бог или Буда, Майката Земя или онова интимно пространство, в което се затваряме по време на полов акт — каквото и да си мисли човек, в края на краищата всичко опира до вярата. Вяра в това, че животът ще протече така, както си го наумил. Вяра в това, че хората, които обичаш, ще останат близо до теб, и то задълго. И така, когато хирургът му разяснява положението, когато разбира, че е възможно едната от тях или и двете да си отидат, Майк се сеща за медальона на свети Кристофър върху шията си и започва да го зове в молитвите си — литургия всяка неделя; не е мамил съпругата си; и двамата са щедри към църквата, както с време, така и с пари; а и нека не забравяме годините, които е прекарал под игото на Лу Съливан. Спаси ги и двете, моли го Майк. Спаси ги двете и вземи мен, хич не ми пука, защото не бих могъл да живея без която и да било от тях.