През онзи ден Бог чува молбите му и сега, докато Бавния Ед си пробива едва-едва път по протежение осовата линия на „Ийст Дънстабъл“, с пуснати светлини и надути сирени, Майк бърка под ризата, стисва медальона в шепа и отправя нови горещи молитви към Него, да се намеси още веднъж.
А Бавния Ед не спира да дудне: „… като онова дете миналата година, тригодишното, от Ривиър. Вали сняг, та се къса, а побърканата му майка да си влезе вътре, като го оставя самичко в предния двор. Излиза по едно време, а от синчето — ни вест, ни кост, нали разбираш? Пристигат кучетата и за пет минути го намират. В гаража на съседите. Детето е в безсъзнание, свряно под колата. Дъртакът дори не разбрал, че го е блъснал и повлякъл по улицата.“
Пореден пример за щастлив завършек, който да окрили Майк, да заглуши надигащия се в неговото съзнание хор на изпълнени със съмнение гласове: Ами ако и кучетата не я намерят, тогава какво? Какво ще правя аз тогава?
Бавния Ед изключва сирената и завива по „Андерсън“, покрита вече от дебела петнайсет-двайсет сантиметра снежна пелена.
— Трябва ни нещо, което да е запазило миризмата на Сара. Кога са прани за последно чаршафите от леглото й?
— В неделя — отвръща Майк.
— Сигурно ли е?
— Джес пере всяка неделна сутрин. Сваля бельото от леглата, преди да тръгнем за църква.
Майк забелязва, че в кухнята и дневната свети, а е угасил, преди да излязат. Джес си е у дома.
— Бъди така любезен да изключиш светлините. Последния път, когато Джес видя полицейска кола да влиза в нашата алея, й съобщиха за смъртта на баща й.
Бавния Ед се подчинява и Майк чува как гумите плющят през кишавия сняг. Посочва пощенската кутия в края на алеята и полицаят спира пред нея.
— Да вляза ли вътре с теб?
Видът на синя униформа в къщата като нищо ще докара обичайната за Джес параноя до нервен припадък.
— Не, сам ще се оправя — отвръща Майк и отваря вратата.
— Чакай малко. Имате ли скорошна снимка на Сара?
— Водим я за портретна снимка всяка Коледа.
— Кола на „Канал 5“ минаваше случайно по Първа магистрала. Съгласиха се да излъчат образа на Сара. Това няма да навреди.
Майк кимва, затваря вратата и хуква по алеята, като не спира да си повтаря, че Сара не е изчезнала, само се е изгубила. Вярва в това със същата сила, както оня път, в приемната на Интензивното, където си повтаряше, че и двете ще оцелеят. Паднала е от насипа и сега се щура някъде из гората или клечи свита край някое дърво, измръзнала и пощуряла от страх, но когато се върне на Хълма, ще я свари сгушена в обятията на Бил или пък пиеща горещ шоколад в някое от сепаретата в „При Бъзи“, накачулена от засмени, доволни полицаи. Боже мой, Сара, изплаши ни до смърт.
Майк отваря предпазната врата, след това входната и, стъпил в полутъмното фоайе, изненадан вижда Джес, която стои изправена пред печката и пуска нарязани картофи в съд с вряща вода. На колана й виси жълт уокмен — сигнал, че му е извънредно ядосана и няма никакво желание да общува с него.
Майк прекосява антрето, почти очакващ да долови ситните стъпки на жена си зад гърба, да чуе името си, да я види как усмихната разкъсва острата като бръснач жица, която пристяга сърцето му. Но подире му притичва единствено Фанг с развята опашка. Кухненската маса е подредена за трима.
— Какво правиш тук?
— Отец Джак отложи всичко в последния момент. Спешен случай — отвръща Джес с ледено отчужден глас. — Защо не вземеш да натопиш Сара в една гореща вана? Сигурна съм, че е премръзнала на тая пързалка.
Жицата-бръснач пристяга още по-силно сърцето му. Тайно се е надявал някой да се обади и остави съобщение — Джес винаги проверява, щом се прибере. Но никой не се е обаждал и тя е в пълно неведение.
Дръпва слушалките от главата й.
— Ти какво…
— Стана… — Коя е вярната дума за подобен случай? Сара не е изчезнала, поне в смисъла, който той влага в това понятие, а от друга страна, случилото се не е злополука.
— Стана какво?
— Сара се качи нагоре по хълма с Пола, но не слезе оттам.
Върху лицето й не остава и помен от цвят.
— Чуй ме — продължава Майк. — Всичко е под контрол. Полицията…
— Полицията?!
— Не е изчезнала. Полицаите са тук, за да помогнат при издирването.
— Исусе Христе!
— Всичко ще се оправи. Ед Зуковски ме докара. Ще се върнем на Хълма, но трябва да вземем възглавничката на Сара… Джес, почакай!
Тя е вече заобиколила кухненския блок. Майк я пресреща откъм другата страна в момента, когато грабва якето си от облегалката на един стол. Прави опит да я докосне, но Джес се дръпва назад.