— Казах ли ти да не отивате там, мръсен кучи сине!
— Джес, чуй ме. Ще докарат следови кучета, от ония, дето могат…
— Що за баща си ти? Кой баща би изоставил дъщеря си самичка в тоя кучи студ? Кой знае къде е в този момент, премръзнала и полужива от страх, а ти си я изоставил!
Майк търси думи, с които да я поуспокои. Безполезно. Тя е вече навън, предпазната врата остава отворена под напора на вятъра, навсякъде нахлува сняг.
5.
Сами Пинкертън седи отзад, в комбито на своя баща, на връщане от Хълма, и слуша насред задръстеното улично движение оная досадна, вечно мелеща новини радиостанция, която не спира да повтаря, че — дрън-дрън-дрън — снежната буря е поразила вече половин Масачузетс и е много възможно, когато свърши, да се окаже най-силната след зимното бедствие от 1978-а. Сами престава да слуша и вместо това започва да си мисли как само след броени седмици ще навърши десет години — а това, хора, са си цели две цифри, което значи, че става официално мъж — и вече пелтечи само когато го хванат нервите. Случва се всеки път, когато слуша родителите му да се разправят за това, кой ще го гледа този уикенд и особено когато се намира в близост до изроди като на Джими Макдоналд.
За какво му беше на онзи лайнар изобщо да се появява тази вечер на Хълма? Сами иска само да си пробва новия сноуборд и ето ти го тоя, застанал само на няколко крачки заедно със скапаните си приятелчета от жилищния комплекс, всичките издокарани в кожени якета и джинси — правят се на велики, стиснали в ръце евтините си шейнички от пластмаса в очакване да им дойде редът за спускане по склона. Няма ли край цялата тази работа?
Снегът вали все по-силно. Още не е фъртуна, но с положителност нищо не се вижда, опашката става все по-голяма заради прииждащите хора.
Джими крясва:
— По-добре ще е да се размърда тая опашка, че ще взема да сритам някого отзад.
Всичките приятелчета на Джими от гетото се разсмиват пресилено, за да направят впечатление, всичките, освен ония две момичета, дето стоят точно пред Джими Мак. Сами познава по-високото от училище — Пола О’Мали. Баща й е Дивия Бил, мъжагата с огромни ръчища, изпъстрени от горе до долу с татуировки. Виждал го е един път, когато е идвал да прибере Пола от училище. С мотор „Харли Дейвидсън“! Баща, който може да направи подобно нещо, трябва да е най-якият татко на Земята.
— Край на предаването — заявява Джими Мак и започва да разблъсква децата пред себе си.
Ясен сигнал да си обира крушите. Сами си е научил урока след оня път преди няколко месеца, когато, без да ще, налита на Джими в тоалетната. Глупава грешка — на всеки може да се случи, нали така? Изродът сграбчва Сами, тиква лицето му в тоалетната чиния и пуска водата, без да спира, докато един от тъпанарите му пляска с ръце и ломоти: „Мама му стара, Джими, това лайно-рекордьор не ще да мине през сифона.“ Двамата си тръгват с кикот, а Сами брои до сто и чак тогава отваря вратата с надеждата да не го е видял никой. Пет-шест чифта очи обаче го наблюдават, докато мие лицето и косата си със сапун, а после се подсушава под топлата въздушна струя на сешоара.
— Ей! — писва Пола О’Мали. — Я да си махаш ръцете от мен!
— Бебешката пързалка е от другата страна, малка пикло. Чупката!
— Сега е наш ред. Хайде, Сара.
Джими Мак хваща Пола за ръцете и я бутва в нейната надуваема шейна. Малкото момиче, Сара, се хваща за нея в опит да й помогне или просто за да остане с нея, но голямата лапа на Джими Мак я хваща за лицето и я блъсва с такава сила, че Сара полита назад.
— Здравата си загазил! — провиква се Пола, но Джими Мак вече е ритнал шейната й надолу по склона.
Обирай си крушите!, казва му някакъв глас. Колкото и несправедливо да е всичко това, той не участва в разправията и няма никаква нужда да се забърква отново с Джими Мак.
Нещата се променят, когато поглежда момиченцето, седнало разплакано в снега, съвсем по бебешки, все едно са му откъснали току-що и двете ръце.
Не сълзите обаче задържат Сами на онова място, а очилата й, виснали накриво от носа. Толкова беззащитна изглежда в тази поза и Сами, преди да разбере какво се случва, произнася на глас думите, които така му се е искало да кресне в лицето на Джими Мак оня ден, в тоалетната:
— Дано пукнеш на място, гадно лайно такова!
Джими Мак се извръща рязко, вперва поглед в масата детски лица пред себе си.