— Пипна ли те отново да лочиш или ако открия следи от алкохол в организма ти, това е трети сет и край на мача — натъртва Теста. — Имаш възможност да избереш: в затвора или ново начало. Изборът е изцяло твой.
Майк отваря вратата на тоалетната, за да излезе навън, в ярката светлина на зимно слънце, и се чуди какво ли ново начало има предвид Теста.
8.
Цяла сутрин и част от следобеда работят по монтажа на дограма в просторното двуетажно разширение на Маргарет Ван Бърън в Нютън, едно от най-богатите градчета западно от Бостън. В два часа прекъсват за обяд. Тримата наемни работници, всичките ергени на по двайсетина години, си приказват единствено за наближаващия уикенд: кои барове ще посетят, момичетата, които харесват, с които излизат или биха искали да излизат и които да изчукат.
Бил поема кутията с обяда си.
— Не съм в състояние да ги слушам повече — казва той на Майк. — Глава не мога да вдигна от посрани памперси, а тия тука ми дрънкат за голо хоро с манекенки.
Сядат в кабината на камионетката и се заемат със сандвичите, купени от Бил в центъра. Той започва да разправя за снощните лудории на близначките: свежи като репички в два през нощта, рисуват си в тяхната стая, а на Ема й хрумва да си пъхне в носа червеното моливче.
— Чуй само — продължава Бил. — Аз и Пати завеждаме снощи децата в кафето на Първа магистрала. За да не чакаме, отивам на бара да взема по бира и какво да видя: всички мъже надървени и зяпнали маце в черен костюм и с цайси, което си пие бирата и чете вестник. Беше Сам.
— Саманта Елис?
— От плът и кръв.
Това име извиква спомена за най-хубавите времена от живота на Майк — лятото след първата година на Джес в университета, период, когато двамата решават да се виждат с други хора.
Бил кара нататък:
— Върнала се преди година — година и нещо. Работи в някаква адвокатска фирма в центъра на Бостън. Едно от ония места с по шест фамилии на табелата, които ти докарват мигрена, докато ги изчетеш. Харингтън, Доул, Еди-кой-си и Не-знам-кой-си. Средната възраст е крайно благосклонна към нея. Прилича на Джей Ло.
— Това пък какво е?
— Дженифър Лопес. Бе ти MTV не гледаш ли?
— Не съм гледал, откакто въртяха Джоан Джет.
— Не знаеш какво изпускаш. С тия рап клипове вече е заприличало на софт порно.
— Да те питам нещо — обажда се Майк. — За оная статия в неделния брой на „Глоуб“. Чете ли интервюто с Лу?
Бил кимва и се усмихва както си дъвче.
— Твоят дъртак пропилява таланта си на комик.
— Снежната кралица е убедена, че Лу ще ми протегне ръка. Да закърпим нещата.
— Ти сериозно ли говориш?
— Тя го каза сериозно — отвръща Майк и отхапва пореден залък от сандвича с кюфтенца.
— Трябваше да й разкажеш за Джак Кадилака.
— Дали съм се сетил?
— И?
— С око не мигна.
— Уреди им среща тогава. Гарантирам ти, че само след минутка ще побегне като ухапана от бясно куче.
Или пък ще й тегли ножа, казва си Майк, а после ще я зарови там, където никой не ще я намери.
Майк поглежда през прозореца и се сеща за майка си.
Бил се обажда отново:
— Имам свободен билет за представлението на Грейс и Ема довечера. Непременно трябва да дойдеш. Вярвай ми, голям цирк ще бъде.
— Доти Конаста се обади отново. Имала няколко въпроса, преди да подпише договора. Мислех да се отбия.
Бил се усмихва.
— Още не си се срещал с нея, нали?
— Не съм. Защо?
— Отивам у тях предишната вечер да обсъдим плановете за разширението, а тя ми вика да почакам. Искала мъжът й да слуша.
— Е?
— Мъжът й е в урна. Луда е за връзване.
Мобифонът на Майк звъни. Сигурно е Теста. Тоя идиот няма да миряса днес.
Но не е Теста. Обажда се Роуз Жиру, майката на втората жертва от списъка на Джона, Ашли Жиру.
След новината за изчезването на Сара се появяват материали относно Джона, миналото му като свещеник и връзката му със случаите на другите две момиченца — всичко това по радио, телевизия и вестници. Роуз Жиру, тази жизнена, закръглена като праскова жена с изрусена коса и прекалено много грим, пристига в Белхам, за да предложи своята помощ и да предотврати грешките, които двамата с мъжа й допускат по време на разследването на техния случай. Именно тя подчертава ролята на медиите за поддържане жив интереса на обществеността. Джес я посреща с отворени обятия. Докато отначало Майк прави всичко възможно да я игнорира.