Скрита под опита на Роуз, под нейните добронамерени съвети и молитви, под вътрешния стремеж да прегръща и плаче, да споделя всяко чувство, остава неизречената истина, че Сара няма да прекрачи никога вече прага на този дом. Той долавя непреодолимата печал в нейния глас и си намира причина да излезе от стаята. Аз няма да се превърна в подобно нещо. Все още има време да открият Сара. Седмиците се превръщат в месец, в три месеца, а сетне в половин година, и едва тогава Майк усеща, че е в състояние да разговаря с Роуз.
— Исках просто да видя как я караш днес — казва Роуз.
— Горе-долу, а ти?
— Все така.
— Как е Шон? — Освен обажданията по повод годишнините на Сара или просто за да се чуят, Роуз пише на Майк дълги писма, в които разказва подробности от семейния живот, от живота на другите си три деца, сякаш за да убеди сама себе си или пък него, че има начин човек да се съвземе и да продължи нататък.
— Шон отива в Медицинския на Харвард.
— Двамата със Стан трябва да се гордеете.
— Така е. Много сме горди. — В гласа на Роуз се долавя безразличие, а може просто да е уморена. — Четох статията в неделния брой на „Глоуб“.
Репортерът бе обещал да интервюира Роуз и евентуално Сюзън Ленвил. Когато Майк прочита материала, установява, че случаите на Ашли Жиру и Карълайн Ленвил са сведени до лаконични резюмета: Ашли Жиру я няма вече шестнайсет години, а Карълайн Ленвил — двайсет и пет. Майката на Карълайн, Сюзън, се е развела преди десет години и после се омъжила повторно, променила името си и изчезнала. Не дава интервюта, не споменава нито дума за онова, което се е случило с дъщеря й.
— Четох за теб и Джес — казва Роуз. — От колко време сте разделени?
От мига, в който влязох у дома, за да й кажа, че Сара не се е спуснала от хълма.
— Близо две години — казва Майк.
— Ние със Стан изживяхме трудни времена. Ходихме заедно на терапия и това наистина помогна. Даже имам списък на неколцина специалисти, които…
— Нашата свърши. Миналия месец подписахме документите за развод. — И той е доволен от това. С ръка на сърцето може да го заяви пред самия Господ Бог. След всичко, което й докара на главата, Джес заслужава нова възможност.
— Толкова ми е мъчно, Майкъл.
Телефонът на Майк жужи, за да покаже, че го търсят по другата линия. Проверява абоната — църквата „Свети Стефан“.
— Роуз, имам ново повикване. Да ти се обадя по-късно?
— У дома съм си. Преди да затвориш… Това за рака истина ли е?
— Май да.
— Полицията разпитва ли Джона?
— Така чух. — Източникът не е свързан с полицията. Майк го научава от репортера, написал материала. — Роуз, ако разбера нещо ново, веднага ще се обадя.
— Благодаря, Майкъл. Дано Бог е с теб.
— И аз ти благодаря, Роуз. За обаждането. — Майк прекъсва и натиска бутона за втори разговор. — Ало?
— Майкъл, обажда се отец Конъли.
Гласът на отец Джак отприщва пороя на спомените: бира и мирис на фъстъци в „Бостън Гардън“, където гледат мач на Селтикс в дните на техния възход, поведени от Бърд, Макхейл и Париш, към завоюване на поредната купа; Джес в сватбена рокля, поела по пътеката към олтара на „Свети Стефан“; отец Джак на посещение в Градската болница да види Сара; отец Джак кръщава Сара.
— Не знам дали ми е работа, но Джес си тръгна току-що оттук. Много е… разстроена.
— Какво се е случило?
— Нямах записани други срещи. Нямах никаква представа, че и той ще се появи.
Майк стисва по-силно телефона.
— На излизане от кабинета ми тя го видя в чакалнята — обяснява отец Джак. — Опитах се да я успокоя, да я върна обратно в кабинета и да затворя вратата. Казах й, че ще я закарам след това до тях, но тя хукна навън, преди да…
— Какво търси Джона там?
— Не знам телефона на Джес, иначе щях да я предупредя.
— Ще отговорите ли на въпроса ми, или ще шикалкавите?
Отец Джак преглъща шумно. Мълчанието става непоносимо.
— Така си и мислех — казва Майк и прекъсва.
9.
За последен път Майк е идвал в Роули преди около година и половина за погребението на майката на Джес. След церемонията тя му благодари за присъствието и го кани да се отбие у тях. Той приема, отчасти от уважение към паметта на Джоди Армстронг, но най-вече заради Сара. Тъкмо по онова време спомените за нея започват да се замъгляват. Може би ако се потопи в атмосферата, в която детето е прекарало толкова много уикенди и ваканции, ще успее да си върне яснотата и отчетливостта на спомените.