— Идеята е великолепна — казва Майк.
Върху печката се вижда тава с лазаня, на кухненската маса има две кристални чаши, отворена бутилка вино и две чинии. Джес е очаквала някого.
Майк сваля сакото и го премята през облегалката на един от кухненските столове, докато Джес взема чиниите. Над умивалника има прозорец, който гледа към остъклена веранда. Осветлението в задния двор е включено и Майк вижда комплекта чудовищни катерушки, подарък от Джоди за втория рожден ден на Сара. Гледа ги сега и си мисли колко самотни изглеждат, пренебрегнати и забравени.
— Как е работата? — пита тя.
— Напрегната както обикновено. Ти още ли секретарстваш в оная фирма от Нюбърипорт?
— Там съм си още. Плащат повече от училището, ако щеш, вярвай. А правилното название на поста ми, в случай че те интересува, е „административен сътрудник“. — Тя се усмихва и му подава чинията, след което отваря вратата на хладилника, за да измъкне студена кутийка кола.
Джес сяда, взема ленена салфетка за хранене и я разгъва върху скута си. Поема вилицата и я отпуска отново.
— Той ми отвори вратата.
Майк разтрива с ръка тила си.
— Стоеше си там с оная… оная налудничава усмивка. „Чудесно изглеждате, госпожо Съливан. Животът в Роули явно ви понася добре.“ И ми отвори вратата. Не можах да се измъкна от онова място толкова бързо, колкото ми се искаше.
— Защо не ми се обади?
— И какво щеше да направиш?
— Можех да те закарам до вас.
— И щеше да нарушиш условията на пробацията. На Джона му трябва само един поглед през прозореца на отец Джак, вижда те, и си готов за затвора. Така изглежда нашата велика правна система в действие.
— Извинявай, Джес. — Майк не знае за какво по-точно се извинява: заради нейната среща с Джона или за всичко по принцип.
Тя махва с ръка, за да покаже, че е вече без значение.
— Имаш ли някаква представа защо е бил там?
— Ще трябва да попиташ отец Джак.
— Опитах. Не казва.
Джес взема бутилката и налива вино, а бълбукането му напомня за бърбън, сипван върху кубчета лед. За вечерите, в които няма търпение да се прибере у дома и да усети първия парещ контакт на алкохола с вътрешността на стомаха.
Тя забелязва впития му в бутилката поглед и казва:
— Май не трябва да пия.
— Няма нищо. Защо ходи днес при отец Джак?
— Да се сбогувам. — Връща бутилката на място и кръстосва ръце пред гърдите си. — Местя се.
— Къде?
— В Ню Йорк.
Майк отпуска вилицата, а цялото му същество потръпва от страх.
— Един приятел, всъщност приятел на мой приятел, мести бизнеса си в Япония — пояснява Джес. — Притежава прекрасен апартамент в горния край на Ийст Сайд и ме пуска като наемател за няколко месеца. Чудесно местенце — рядък шанс.
— Звучи ми скъпичко.
— Скъпо си е. Но мама ми остави пари, пък и тия спестявания сега. Апартаментът е на петнайсетия етаж, а гледката от него е направо възхитителна. Страхотна работа, казвам ти.
Да, каза го даже два пъти. Майк пита:
— Но защо точно Ню Йорк? Защо не отидеш в Сан Диего? Да си по-близо до сестрите и децата?
Джес замълчава, овлажнява устни с език.
— Не ти ли се е приисквало да си събереш партакешите и заминеш накрай света? Някъде, където никой не знае кой си?
— Случвало ми се е, разбира се. — Онази вечер на Хълма направо жадувах за подобно нещо, добавя Майк наум.
— Защо тогава не го направиш?
Той взема отново вилицата, обмисля отговора.
— Една сутрин, около половин година след като майка ти се нанесе тук, пиехме с нея кафе. Казах колко много ми харесва къщата, а тя отвърна: „В нея няма никакви спомени — само отражения.“ Това никога няма да го забравя.
— Не става дума само за това — заявява Джес. — Когато тате почина, той й остави две застраховки живот и доста прилична сума в брой, така че да няма за какво да се притеснява. Тя купи тази къща с идеята, че Рейчъл, Сюзън и аз ще останем наоколо и ще запълним живота й с грижи около внучета. После Рейчъл замина, след това Сюзън… е, тя поначало никога не е искала деца, а когато изчезна Сара, майка ми… Тя просто продължи да жадува нов живот. Не искам да заприличвам на нея. Да крея под постоянен страх, тъй като искам нещата да бъдат по-иначе. Можеш ли да го разбереш?