Изразът на лицето му се променя. Мерик носи някаква неприятна новина и сега се чуди как да я съобщи по-безболезнено.
Ето сега, казва си Майк и стисва облегалките за лакти.
— Криминалистите приключиха вчера с огледа на къщата му — съобщава Мерик. — Под леглото в спалнята открили разхлабена дъска на пода. Разковали го целия и се натъкнали на тайник. В него била долната част от екипа на Сара. Също и гребен с косми от главата на Ашли Жиру. А куклата на Карълайн Ленвил открили в леглото на Джона. Цялата е с негови отпечатъци.
— Хубавата Бий Бий — отронва Майк името на куклата, пръкнало се кой знае как в неговото съзнание. Майка й му е показвала снимка на Карълайн с малката кукла с червена коса от пластмаса и ръфнат от кучето им крак. Детето я носило в раницата си, когато изчезва.
— Край леглото имаше уокмен. С касета в него. — Тъга пронизва иначе безизразния глас на Мерик. — Останалите бяха в едно чекмедже. На Сара, Ашли и Карълайн.
— Прослушахте ли ги?
Мерик кимва и Майк отново стисва дръжките на креслото.
— Какво казва Сара?
— И трите ленти си приличат — гласовете на момичетата подсказват, че се намират на тъмно място и не виждат нищо. — Говори бавно, замислено. — Онова, което си чул в гората, е извадено от оригиналния запис на Джона.
Майк си спомня казаното от Лу за това, че Джона споменава името на Сара в съня си. Но той не е бълнувал. Подготвял е своя… своя какво? Звуковия фон на своето самоубийство?
— Не успяхме да идентифицираме част от звуците. Затова изпратихме лентата за анализ в лабораторията на ФБР. Според мен записите са правени… някъде извън дома на Джона. Може да изскочи още нещо. Ако се случи, ще ти съобщя.
— Ами кучетата?
— Не разбирам.
— Сутринта, когато намерих Джона, видях хората ви със следови кучета.
— Това бяха кучета, обучени да търсят трупове.
Майк търси опипом цигара, а една част от него се извисява над тялото му, поглежда надолу и наблюдава, докато останалата мъчително осмисля чутото и търси някакви пролуки в думите на детектива.
— Кучетата не откриха нищо — продължава той. — Още претърсваме къщата на Джона, надяваме се да открием нещо, което да ни насочи към… мястото, където я е заровил. Съжалявам. Ще ми се да имаше по-лесен начин да ти го кажа.
— А къщата на Джона? Какво става с нея?
— Имуществото му ще стане собственост на църквата „Свети Стефан“. Изпълнител на завещанието е отец Конъли. Волята на Джона е парите да постъпят по сметката на някоя благотворителна организация, избрана от отец Джак. Къщата е в ужасяващо състояние, така че според мен някой ще я купи, за да я събори и построи на нейно място нещо красиво. Ще излезе по-евтино от всеки основен ремонт.
Всички тези помещения, всичките тайни, които крият, в очакване да бъдат сринати и забравени.
— Бих искал да огледам. Може да забележа нещо, което на вас не би направило впечатление.
Мерик го гледа така, сякаш е дете, което се е изгубило и не е в състояние само да намери пътя до дома си.
— Това е напълно възможно — настоява Майк. — Искам също така да чуя записа със Сара.
— Значи искаш да се самонакажеш?
— Държа да го чуя. Може да има нещо в него. Не познаваш моята дъщеря по начина, по който я познавам аз. Тя е умна. Може да се е опитала да ни съобщи нещо, кой знае?
— Записал съм името на отличен терапе…
— Напълно е възможно — прекъсва го Майк. — Вземи случая Елизабет Смарт. Полицията съвсем я отписа, а тя през цялото време си е била жива и здрава. Ако близките й бяха послушали властите, ако бяха престанали да вярват, никога нямаше да я намерят. И я откриха. Откриха я само защото семейството й не престава да вярва.
— Ще ти уредя посещение в къщата на Джона, щом така искаш. Дай ми няколко дни. — Мерик поглежда часовника си. — За съжаление трябва да вървя. Желаеш ли да уведомя някого?
На Майк му идва наум, че единственият оцелял друг член на някогашното им семейство е кучето. Че едничкото човешко същество, на което може да разчита, е Бил — неговата връзка с действителността.
— Мисля да поостана малко — казва Майк. — Обади ми се да ми кажеш, когато ще е възможно да разгледам къщата.
— Непременно.
Мерик замълчава, след това става и си тръгва, а подметките му тропат по дървения под.