— Тате!
Майк свежда поглед към дъщеря си и забелязва, че е спряла и сочи с пръст към Хълма.
— Ето я Пола, тате! Ето я Пола! Идва насам!
Най-голямата дъщеря на Бил, Пола, се спуска с надуваема шейна. Майк прави опит да я предупреди за рампата, но вече е късно — Пола е във въздуха. Не е голяма, подава се едва на двайсетина сантиметра над снега, но момичето не е готово за приземяването. Огромният пластмасов геврек се трясва долу и детето, загубило равновесие, започва да се търкаля в снега.
Сара обявява:
— Искам да се пързалям с Пола.
— Да вървим — казва Майк и й подава ръка.
Сара я отблъсква.
— Не, тате, само с Пола.
— Тя е на осем.
— Е и?
— А ти на шест.
— И половина, тате. На шест и половина съм.
— Фъстъче…
— Казала съм ти, че не обичам да ми викаш така.
Господи, в страхотно настроение е това дете.
— Имаш право, извинявай — казва Майк и коленичи, за да я погледне в очите. По стъклата на очилата й се топят снежинки, розовата качулка на екипа прилепва по главата, а ръбът на подплатата, имитираща кожа, потрепва под напора на вятъра.
— Искам да кажа, че е по-голяма от теб. Склонът за големите е много неравен, а и някои деца слагат рампи за скок. — Сочи мястото, където току-що се изтърси Пола. — Ако попаднеш на някоя от тях, ще литнеш във въздуха.
— Като птичка ли? — Сара изглежда въодушевена от споменатата възможност.
— Когато тупна последния път, удари главата си в буца лед и ти излезе голяма цицина на главата, помниш ли?
— Спомням си. Много ме заболя.
— Затова дай да вървим заедно — настоява Майк и отново протяга ръка.
— Не ща — заявява Сара и пак я отблъсва. — Искам с Пола.
Поведението й му напомня за миналото лято, когато я учеше да плува и тя не пожела да си сложи надуваемите гривни на ръцете, категорично отказа да приеме каквато и да било помощ от татко си. Тогава Майк вдигна ръце и започна да я наблюдава, за да види без всякаква изненада как потъва до самото дъно. Едва-що я бе измъкнал, и Сара вече настояваше да повтори опита самичка. Майк си умира за тази страна от характера на своята щерка, за този непреклонен, почти несломим стремеж да постъпва както си иска, и едва успява да потисне усмивката си.
Недей, предупреждава го някъде в главата му гласът на Джес. Да не си посмял да я пуснеш самичка по склона. Ами ако падне и се удари по-лошо отпреди? Ако си счупи крак или си разбие главата? Господи, Майкъл, не виждаш ли колко е мъничка? Ами ако…
Ами ако й доставя удоволствие, Джес? Минавало ли ти е някога през ума?
Майка ти никога дума не обели, обажда се нов глас. Нима искаш да отгледаш едно момиче, което ще се превърне в смачкана, несмееща да изрази мнението си, жена? Ако позволиш на Джес да унищожи тази страна от характера на Сара, тя ще свърши като съпруга на някое говедо, подобно на собствения ти старец. Такъв живот ли й пожелаваш?
— Тате, Пола тръгва нагоре. Искам и аз, мооооля те…
— Сара, я ме погледни.
Тя долавя твърдостта на тона му и наостря уши.
— Качваш се горе с Пола и не се отделяш от нея, ясно ли е?
— Да.
— Какво ти казах?
— Качвам се с Пола и слизам с нея.
— Точно така. Чакам те тук с кръстника ти.
Сара се усмихва с кривите си горни зъбки и дупката под тях, а той потръпва цял, внезапно уплашен от нещо. Детето дръпва въженцето на шейната и тръгва през снега, викайки след Пола да я изчака.
Ясно ти е какво направи.
Да. Извърши най-тежкия родителски грях — взе страната на детето. Но знаеш ли? Струва си. Истинският живот, с неговите гадни номера и досадни простотии, винаги ще го има. Човек само веднъж е на шест — извинете, на шест и половина, — така че, щом се налага Майк да изпадне в немилост, нека бъде волята Божия.