— Има ли гола жена на върха?
— Не.
— Бира?
— Поне аз не виждам да има.
— Е, тогава споделям мнението ти.
Тя се смее, а звукът на този глас го въодушевява, изпълва го с усещане за лекота.
— Имаш ли планове за довечера?
— Сам, нали не…
— Не ти се обаждам от съжаление. — Сам замлъква, за да подчертае смисъла на казаното. — Защо не идеш на работа? Свърши каквото имаш там за вършене и ако искаш да прекараме заедно вечерта, обади ми се. Можеш да звъниш по всяко време. Тук съм си цял ден. Нали имаш домашния ми телефон?
— Виждам го на дисплея.
— Добре тогава. Гледай да не се преумориш много.
— Ти също — отвръща Майк и затваря, а звукът от нейния глас стопля мислите му.
Остава загледан в люляковите храсти, засадени в ъгъла на задния двор, когато телефонът звъни отново.
— Значи си намислил да ме оставиш тук, докато си изгния — казва Лу.
— За какво говориш?
— Прекрасно знаеш за какво. — Гласът му е задъхан и писклив, също като на току-що спасен от удавяне. — Доколкото те познавам, сигурно вече си прочел сутрешния вестник и сега подскачаш от радост.
Майк поглежда през прозореца отпред, към пощенската кутия, окачена в началото на алеята. Репортерите все така не се виждат, а може би е още твърде рано. Сигурен е, че продължават да рият из Белхам. Притиснал безжичния телефон към ухото си, Майк излиза от кухнята и тръгва по коридора.
— Пукната пара не давам за онова, което разправят — нарежда Лу. — Казвам ти, не съм го направил.
Майк блъсва входната врата, спуска се бързешком по стъпалата и притичва през моравата, в свежия, стоплен от слънцето въздух.
— Чуваш ли какво ти приказвам? Не съм аз.
Измъква от кутията днешния „Глоуб“ и го разгръща.
На първа страница се мъдри голяма снимка на Лу, воден от двама детективи към патрулна кола. Заглавието отгоре гласи: МЪЖ ОТ БЕЛХАМ АРЕСТУВАН ЗА УБИЙСТВО НА БОДИГАРД.
— Адвокатът ми се е преместил в друг щат — съобщава Лу. — Какво ще кажеш за твоя? Свърши ти добра работа.
Майк преглежда на бърза ръка материала, думи и фрази подскачат пред очите му: Лу е уличен в причиняване смъртта на бодигарда, починал вследствие усложнения, настъпили след обгаряния от трета степен; предстои повдигане на обвинение; Лу „уж“ бил свързван с името на прочутия мафиот Джак Кадилака Скарлата; „уж“ имал отношение към обира на няколко бронирани автомобила.
— Ти чуваш ли ме изобщо? Разполагам само с пет минути.
Майк продължава да чете.
— Адвокатът ми почина.
— Тогава ми намери друг.
Майк вдига очи от вестника.
— Какво каза?
— Трябва да ми намериш адвокат.
Погледът на Майк се вдига към тавана. Вещите на майка му — по-точно малкото, които успява да запази са скрити в кутия от обувки. Точно преди да замине за Париж, Лу събира всичките й дрехи и снимки, всичките й лични вещи, останали в къщата, и ги изгаря в задния двор.
— Скапан кучи син — казва Лу и затваря.
29.
Час по-късно Майк е напълно наясно с положението.
Когато става дума за енигматичния му старец, Майк е сигурен поне в едно: Лу изпитва панически ужас от тесни затворени пространства. Никога не си го е признавал — той не споделя нищо и с никого. На Майк му просветва един неделен дъждовен следобед, докато гледа „Ловецът на елени“ по кабеларката в дома на Бил. Сцените, при които Де Ниро и Уокън са натикани в ония кафези като военнопленници — такъв е бил някога и самият Лу. Докато гледа тия сцени, Марк разбира защо баща му винаги държи да се качва по стълбите, вместо да използва асансьора, защо прави всичко възможно да не лети със самолет, защо отказва най-категорично да се вози в малки коли. „В такава кола нямаш никакъв шанс да оцелееш при катастрофа. Блъснат ли те, умираш.“
Мерик не е в участъка и Майк се свързва с Бавния Ед. Когато спира пред участъка, мигом съзира скупчените на паркинга репортери. Паркира зад сградата на участъка, където Бавния Ед му отваря вратата.
— Държат твоя старец в кафеза заедно с Брайън Делански — съобщава Бавния Ед, докато вървят по коридора. — Знаеш ли го? От местните е.
— Нищо не ми говори.
— Представи си скапаняк с ръста на Бил и два пъти по-откачен. Намерили го в два часа сутринта целия в кръв и бълвоч, прострян на земята в безсъзнание. А твоят старец спи в неговото легло. Носът на Делански е счупен. Наложило се докторът в Спешното да му източва и двата тестикула. Самият Делански твърди, че е паднал в съня си. Колко годишен, казваш, е Лу?