Същото бе хрумнало и на Майк.
— Ако знам едно нещо със сигурност за твоя старец, то е, че той не е мърляч. След всичките дивотии, дето е вършил, при които нито веднъж не е оставил следа, нито веднъж не е допуснал да го хванат.
Така е, защото всеки път заравя труповете така, че да не могат да ги намерят.
През остатъка от следобеда и двамата мълчат. Става шест часът и Бил решава да приключва.
— Ще се видиш ли със Сам за вечеря? — пита той, докато си взема палтото.
— Ще довърша едно-друго тук, а после се прибирам.
— Добра идея. За какво ти е да прекарваш приятна вечер с една красива жена, като вместо това можеш да отидеш и да се караш с бившата?
— Няма да ходя в Роули. — Само че вече е отскачал два пъти до камионетката да се обажда на Джес. Неуспешно. Самолетът й трябваше да кацне в три. Може би закъснява, а може да е взела по-късен полет.
— Сестрата на Пати взема децата довечера — обажда се Бил. — А ние с нея ще си поръчаме китайско за вкъщи и ще гледаме новия филм с Адам Сандлър.
— Как я накара да гледа подобно нещо?
— Ами миналата седмица тя ме принуди да изгледам някакъв филм, наречен „Часовете“. Каза, че имало лесбийки.
— На бас, че не е имало и за цяр.
— Абе, имаше, ама слаба работа. — Бил въздъхва и клати глава. — Избий си го от главата, Съли.
— Ти би ли могъл, ако си на мое място?
— Ако излезе от устата на Лу ли? Като едното нищо.
— Значи, ако някой ти каже нещо такова за Пати, плюеш и отминаваш?
— Двамата с Пати сме си все така женени. Ти и Джес сте разведени. Не можеш да ни сравняваш.
Майк поема голяма картонена чаша с кафе.
— В колко идваме утре?
— Миналата седмица гледах предаване за това, как можеш да си дадеш трупа за изследвания в някой медицински институт. Нямаш представа колко е лесно. Подписваш се само на две-три места. Твоят старец би представлявам особен интерес за тях.
31.
В четири часа следобед на другия ден Майк звъни на вратата на Джес. В моравата отпред е забучена табела с надпис ПРОДАВА СЕ.
Джес изглежда изненадващо отпочинала и спретната в черната си дизайнерска пола и блуза в цвят слонова кост, с дълбоко изрязано деколте. Прическата й също е променена — по-къса, с изрусени кичури. Докато я разглежда, Майк се пита как е успяла тази жена, която познава още от гимназията, това момиче, което едно време обличаше само джинси и блузи с къс ръкав, чиято представа за истинско развлечение е да караш с бира в ръка, почти опрял броня в колата отпред, на път за мач на „Пейтриътс“, да се преобрази в съвсем друга жена, която е започнала да отделя огромно внимание на дрехите си и прекарва дълги седмици в пътешествия из Европа.
Майк влиза в антрето и тя мигом го прегръща.
Докато я държи в обятията си, той се връща назад в спомените, към най-важните моменти от съвместния им живот: утешава я при погребението на баща й; танцуват на сватбата си; притискат се един в друг, когато докторът им съобщава, че Сара е преборила белодробното възпаление. Отново става осезаемо усещането за онези по-незначителни събития, уж лишени от каквато да било връзка с всичко останало: смеят се на някой филм, целуват се за довиждане, преди да тръгне за работа. Всичко това го кара да се почувства неспокоен, объркан.
— Толкова съжалявам — мълви тя в гърдите му, — толкова ми е мъчно.
Той не разбира за него ли й е мъчно или за Джона, или може би по принцип.
Джес се дръпва рязко от него и разтрива ъгълчетата на очите си. Отдалечава се и тръгва към дневната. Не знае какво да каже, а може би не иска, поне не още. Майк забелязва, че по-голямата част от мебелировката е вече изнесена.
— Кога напускаш?
— Вторник до обяд.
След два дни.
— Само това успях да приготвя — казва Джес, като сочи с широк жест на ръката различните пластмасови плата, пълни с бъркани яйца, бекон, препечени филийки, резенчета от ябълка и пъпеш.
Майк сяда. Топли слънчеви лъчи проникват през прозореца и сгряват лицето му. Той се опитва да задържи представата за сладкото ухание на напиращия отвън свеж въздух, докато Джес разправя как тенджерите и тиганите, всъщност почти цялата кухня, са вече на път заедно с по-голямата част от мебелировката. Пуска покрай ушите си информацията колко кожи дере спедиторската фирма за опаковка и транспорт.