Роуз му е разказала надълго и нашироко обстоятелствата около изчезването на дъщеря им, но никога не е споменавала как се отразява то върху отношенията със съпруга й. Майк е останал с впечатлението, че двамата представляват непоклатим фронт, обединен от общата мъка и любов към изчезналата дъщеря, твърдо решени да търсят начин да продължат нататък.
— И знаеш ли какво, Майкъл? Тед е прав. Има пълно право. От една майка се очаква да закриля своите деца. Всички признаци бяха налице, но аз си затворих очите пред опасността.
— Ти не си виновна — отвръща Майк и веднага му се приисква да върне думите си назад. Казаното е клише, а и колко пъти сам той го е чувал? Колко пъти е пренебрегвал тези слова, просто не им е обръщал внимание. Сара се качи на Хълма самичка и в това е неговата вина. Съжалявай колкото си щеш — нищо няма да се промени. Думите нямат свойството да заличават мъка.
— Още имам онази проклета маса за хранене — продължава тя. — Тед не дава да се отървем от нея. Не беше минала и година след изчезването на Ашли, когато Тед влезе в нейната стая, опакова всичките й дрехи и ги раздаде, без въобще да ми каже. Заяви, че трябвало да продължа напред. А масата? О, не — в никакъв случай! Нея не можем да изхвърлим. Няма значение колко я мразя — трябва да си стои, понеже е от неговата безценна майка. Престанах да се храня на нея, но да не мислиш, че това му направи впечатление? Иска да ме накаже. Заради станалото с Ашли. Заради отказа ми да замина с него, когато му предложиха място в Кеймбридж. Да пукна, ако има сила, способна да ме помести оттук, да не говорим за децата, които също се нуждаят от грижа и внимание. Не искам да обърквам живота им, което и без това вече е сторено. Но Тед непрекъснато напира към ново начало. И накрая му казах: ако приемеш този нов пост, ще те напусна.
Подсмърча и продължава:
— Пада ми се.
— Никой не заслужава подобно нещо, Роуз.
— Докторът казва, че такива работи се случват.
— Откъде би могла да знаеш за миналото на Джона?
— Имам предвид бебето.
— Какво бебе?
— Имаше друго бебе преди Ашли. Двамата с Тед си мислехме, че бременността напредва нормално. — Думите сякаш се откъртват някъде дълбоко в гръдния й кош. — В средата на четвъртия месец разбрахме, че бебето няма мозък. Докторът предложи две възможности и Тед… Тед ме убеди коя от тях е правилната, човечната. Звучеше толкова убедително, научно и практично. Докторът прояви голямо разбиране и такт, но това е без значение. В очите на Бога аз извърших убийство. Убедена съм.
Роуз е замесена от същото жилаво католическо тесто като собствената му майка, втасвало из църковни училища в едни времена, когато монахините са имали навика да пердашат през кокалчетата на ръцете с линийка. Всяка неделя на литургия, задължителен жив интерес към религиозното обучение и оформяне на характер у деца. Следваш правилата и правиш каквото ти се казва, и в никакъв случай, при никакви обстоятелства, не си позволяваш да извършиш или одобриш това велико зло — аборта. Тези неща се оставят в ръцете на Бога.
Майк се изкушава да й разкрие своята истина по въпроса: на Бог въобще не му пука. Единственото същество, което се грижи за теб, си ти самият.
— Съгласно канона всеки, който извърши аборт, се отлъчва автоматично от Църквата — продължава Роуз. — Знаех това, но не намерих сили да живея, нали разбираш, с това огромно бреме. Исках да се изповядам, но не смеех да си отворя устата пред отец Джона. Страх ме беше от неговата присъда. Затова отидох в друг град, за да говоря с отец Морган.
Роуз се разплаква истински.
— Той ми се развика — шепне през сълзи тя. — Каза, че нямам право да вземам подобно решение, че е трябвало да родя онова бебе, за да може да бъде кръстено. Едва тогава можело да се погребе както подобава и душата щяла да отиде на небето. А аз не го сторих. Предпочетох лесния път и така осъдих тази душа на вечни мъки в ада.
Лавирането в подобно минно поле е специалност на Джес. Тя никога не среща затруднения при подбора на най-подходящите думи, нищо не е в състояние да я остави загубила ума и дума, както става с него сега.
— Отец Джона… усети, че нещо не е наред. Не можех повече да го тая вътре в себе си. И му казах. И знаеш ли какво, Майкъл? Той бе толкова мил с мен. Толкова добър. Само това ми остана в главата, когато излезе наяве цялата история около неговото минало. Да бъде толкова мил и добър, а после да направи всичко онова с Ашли. Просто… нищо не разбирам вече, Майкъл. Просто нищо не разбирам. — Роуз избухва в ридания. — Съжалявам — казва след малко тя. — Не беше редно да ти звъня и изливам душата си. И аз не знам защо го сторих, честна дума.