Двамата тъмничари — стари кримки с бирени търбуси и квадратни челюсти, нареждат на Майк да изпразни джобовете си в пластмасов контейнер.
— Коланът и връзките на обувките също — обажда се единият.
Уайнстийн обяснява:
— Могат да се използват като оръжие. Не се притеснявайте, после ще ви ги върнат.
След като предава всичко, пазачът го проверява с металотърсач, сетне го кара да се събуе, разглежда най-внимателно подметките и токовете, преди да върне обувките.
След това кимва на партньора си, чува се жужащ звук и решетката се плъзва встрани с дрънчене.
Поредица коридори и врати, които се отварят и затварят след тях, докато Уайнстийн води, а Майк си повтаря наум как трябва да се държи с Лу.
Дежурният тъмничар вижда Уайнстийн, кимва и вади ключове да отвори вратата. Майк зърва Лу през стъклото. Седи, облечен в оранжев комбинезон. Навел глава, разучава белезниците на китките и веригата около кръста си.
— Разполагате с петнайсет минути — казва Уайнстийн, а сетне приближава толкова, че Майк усеща ментоловия му дъх, и добавя: — Дръжте се мило, става ли? Баща ви повръщаше цяла нощ, тресеше го — страшна работа, ви казвам. Наложи се да викат лекар. Изглежда е пипнал жесток грип.
Грип — другия път. Диагнозата е клаустрофобия.
Килията е тясна, с маса и два стола, мирише на сапун и крем за бръснене. Майк влиза. Лу остава с наведена глава и пита:
— Даде ли ти парите, Мартин?
— Няма проблеми — отвръща Уайнстийн. — Ако ти потрябва нещо, Лу, аз съм отвън, до вратата.
Уайнстийн затваря след себе си. Майк придръпва стола и сяда.
— Казвай сега.
— За Джес или за снимките, които намери в сейфа? Намери ги, нали?
— Знаеш, че е така — отвръща Майк. — Видях и снимките на Сара върху бюрото. Кога си ги правил?
Погледът на Лу става по-твърд, когато чува името на внучката си.
— Та какво разправя Джес за неделната си забежка?
— Кой е мъжът от снимките?
Лу вдига глава усмихнат. Изглежда повехнал на луминесцентната светлина, под очите личат сенки от недоспиване, тънките му устни са лишени от цвят. По челото се стичат капки пот.
— Не ти стиска да я попиташ, нали?
— Сега ще говорим за мама, а ти ще започнеш, като ми разкажеш как разбра къде се крие.
— Крие — повтаря Лу. — Наистина ли си толкова глупав?
— Кълна се в Бога, ако мислиш да шикалкавиш…
— Арнолд Макий.
— Кой е той?
— Пощаджията на О’Мали. Макий беше постоянно присъствие в „Маккарти“ — всяка петъчна вечер. Цъфна веднъж и ме попита защо писмата ти пристигат на неговия адрес. Видя, че съм в небрано лозе, и ми каза за пакетчето, което си получил от Париж. Почерпих го няколко бири и, от дума на дума, го помолих да си отваря очите и ако ми достави още нещо с твоето име отгоре, аз ще му доставя две стотачки с неговото.
— Значи ми е изпратила втори колет?
— По-скоро бележка. Написана върху една от ония дебели и скъпи пощенски картички. Но тя винаги си е падала по скъпото. Не съм ли ти разправял как един път ме докара почти до банкрут? В началото бяхме кът с парите, но това не пречеше на майка ти да се гощава със скъпи вечери из елитните ресторанти на Бостън. А когато си купеше нещо, го криеше някъде из къщата. Забелязвал ли си я да го прави?
— Какво пишеше в онова писмо?
— От кого ти каза, че е синьото й шалче?
— Не си спомням.
— Мислех, че търсиш истината, Майкъл. Или просто се опитваш да получиш моето потвърждение за твоята версия?
— Каза, че е от баща й.
Лу се обляга назад и скръства ръце върху корема.
— Нейният баща беше келнер, който едва успяваше да свърже двата края. Майка й пък умряла, когато Мари е била на четири.
Майк се мъчи да си спомни какво му е разказвала майка му за родителите си, нещо, което да противопостави на Лу, да докаже, че лъже. Като не се сеща за нищо подходящо, пита пак:
— Какво пишеше в писмото?
— Не си спомням съвсем точно, но ставаше дума за това, колко много й липсваш, как постоянно мислела за теб — такива глупости.
— Така ли? Само толкова?
— Искаш да узнаеш дали е писала кога ще се върне да те вземе? Помня, че имаше адрес, но не и телефонен номер. Питам се защо. — Лу пуска шампионската си усмивка, оня почти лъстив израз на задоволство от факта, че те е поставил на място. — Знаеш ли, още пазя тая бележка.