— Ало — повтаря Джес.
Майк затваря и бърше лице с длан.
За теб майка ти винаги е била светица. Ами аз? Игрите с топка, велосипедите, колата, обучението ти в „Свети Стефан“?
Майк иска телефона на „Свети Стефан“ от „Справки“ и набира.
— Обажда се Майк Съливан — съобщава той на секретарката, която отговаря. — Искам да говоря с отец Конъли. Много е важно.
Секретарката го оставя за малко на линия, след което прозвучава гласът на отец Джак:
— Как я караш, Майкъл?
— Надявам се, че ще можете да ми помогнете с една работа. Имам въпрос, свързан с моята майка.
— С най-голямо удоволствие — отвръща отец Джак. Майк знае, че майка му е била близка с отеца и той е напълно наясно с живота му при Лу. Спомня си колко смаян бе отец Джак, когато го попита дали знае къде е отишла майка му. Ако се е преструвал, заслужава „Оскар“.
— Има ли начин да се разбере дали тя е плащала за училището ми?
— За училището ли?
— Знам, че звучи идиотски, но току-що говорих с Лу и той твърди, че вноските са правени от него. Може ли да се провери дали това е така?
— Така е.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно. Посети ме лично и плати в брой скоро след заминаването на майка ти. Донасяше парите в брой всяка година. Единствен от родителите плащаше по този начин.
Майк не е подготвен за чутото.
— Добре тогава. Благодаря — промълвява той.
— Мога ли да ти помогна с нещо друго?
— Не точно сега. — Майк благодари още един път и затваря.
Като обърна поглед назад, май трябваше да взема парите, които изтеглих от банката, за да можем да се установим двамата тук, но тогава мислех за училищната ти такса. След всичко, което си преживял, не исках да те местя в друго училище и да те откъсвам от приятелите.
Това са думите на майка му от писмото, само че всичко е било лъжа. Лу каза, че е плащал той, а отец Джак току-що го потвърди. Тя го е излъгала. Но защо?
— На това трябва да се сложи край — обръща се той към нищото. — Време е всичко да приключи.
Ти го поиска, нали?
Спомен за Сара: двамата са в колата, на път към закусвалнята на Мейн стрийт, няколко седмици след като умира майката на Бил. Сара трябва да е била на пет. Майката на Бил се отнася с нея като със собствена внучка, затова двамата с Джес казват на Сара, че Нана Джейн е починала, след което Джес поема инициативата и обяснява, че смъртта означава край за тялото, а душата на Джейн е отишла на небето, докато всичките добри неща, които хората са харесвали у нея, всички светли мигове, които са преживели заедно, спомените за тях остават да живеят у всеки, който я е обичал.
Сара задава един-два въпроса и отива да си играе с куклите, а с течение на времето въпросите оредяват и накрая съвсем спират. Двамата с Джес си казват — вече е забравила, до онзи ден в колата, когато Сара заявява, че все още й е мъчно.
— Още ми липсва Нана Джейн — казва детето.
— На всички ни липсва, миличка.
— Кога ще си отиде тъгата, тате?
— Трябва време.
— Колко време?
— При всеки е различно. Трябва да дадеш време на сърчицето си да приеме нещата.
— А какво става, ако не ги приеме?
Това е невъзможно, казва й тогава той.
Ами сега? Сега се пита колко мъка може да приеме едно сърце, с колко истини да се примири, преди да се пръсне.
37.
Малкото свързани с Бийкън Хил спомени на Майк са мъгляви. Те са от младежките му години — пиянски нощи от кръчма в кръчма, в компанията на Дивия Бил и останалите от белхамската банда. Бийкън Хил се гордее с някои от най-красивите жени в града. Майк помни това място като елегантен рай за каймака на обществото и свръх богатите, допълнен с трудности при паркирането и улично осветление със старомодни фенери. Бийкън Хил изглежда съвсем малък, докато не тръгнеш из лабиринта от тесни еднопосочни улички, обточени с павирани тротоари и тухлени фасади на кооперации и еднофамилни градски къщи, всяка от които струва колкото няколко прилични свои посестрими в Белхам.
Уличките са си все така тесни, паркирането все така трудно и всички тухли са все така по местата си. Но докато върви по „Чарлс стрийт“, Майк остава поразен от запазения дух на градчето. Разбира се, на всеки ъгъл има „Старбъкс“, а отсреща блести витрината на денонощен магазин, но като изключим това, Бийкън Хил сякаш устоява на атаките на лъскавата модерност, поразила вече изцяло Белхам. Част от Майк се наслаждава на оживлението в тази топла пролетна вечер, изпълва го разтуха при вида на хората, които влизат и излизат от магазините, отиват на вечеря, бутат детски колички, на студентите с раници на гръб и чаша кафе в ръка, които говорят по мобилните си телефони.