Майк завива наляво, по улицата на Сам, открива търсения номер и се изкачва по предните стълби. След като напуска къщата на Лу, Майк изпитва нужда да чуе нечие безпристрастно мнение относно своите намерения и, понеже му е ясно какво ще каже Бил, звъни на Сам в службата.
Открива фамилията й върху бронзова табелка, на която са написани имената на живущите в сградата, натиска звънеца и след малко чува жуженето на бравата. Апартаментът на Сам се намира на третия етаж. Изкачва вита стълба и я вижда, застанала в очакване на прага, в джинси и блуза с висока яка. Не познава друга жена, която да умее да се облича така семпло и пак да изглежда хем секси, хем елегантна.
— Подстригана си — отбелязва Майк. — И си се изрусила.
— Антъни ме накара.
— Изглеждаш великолепно. — Самата истина.
— Имах нужда от промяна. Антъни се опита да ме замъкне с него да сме си сложели халки на пъпа, но аз стигнах само дотук. Влизай.
Апартаментът й представлява обширно, разхвърляно пространство, изпълнено от светлина, с високи тавани. Помещението е изненадващо голямо. Масата е подредена за двама: красив кристал, порцелан и вече отворена бутилка вино. Плазмен телевизионен екран виси на тухлената стена, а отсрещният ъгъл е обзаведен като кабинет, с кожени кресла и натъпкани с книги лавици от махагон.
— Тук е… уха! — отбелязва Майк. Очаквал е да види нещо значително по-малко. На подобно място можеш спокойно да отгледаш цяло семейство.
— Благодаря. Приятели ми помогнаха при обзавеждането. Вечерята се топли във фурната.
— Ти ли си готвила?
— Взех я от „Антонио“. Най-добрата италианска кухня в града. Забравих да те попитам, когато се обади, но се надявам пиле с пармезан все още да ти е любимото ястие.
Майк е изненадан и трогнат, че си спомня.
— Какво ще пиеш?
— Кола, ако ти се намира.
Сам се отправя към кухнята с боси крака, отваря хладилника и подава леденостудена кутийка кола.
— Вече можем да ядем — оповестява тя — или да си поговорим. Както решиш.
— Да си поговорим звучи добре.
Сам взема чашата с вино от плота на кухнята и Майк я следва към една ниша, приютила две обемисти, щедро тапицирани кресла, разположени едно срещу друго, заедно с отоманка помежду им. Огромен панорамен прозорец гледа към улицата под тях, както и към издължено овално пространство с трева и дървета, което, неизвестно защо, му се струва познато.
— Какво е това място отсреща? — пита Майк.
— Площад „Луисбърг“. Ако ти се намират осем милиона, мога да те уредя с някое прилично местенце, което се нуждае от основен ремонт.
— Осем милиона!
— И не забравяй данъците. Могат до стигнат до петдесет хиляди годишно.
Майк оставя колата върху масичка край креслото, след което изважда плика от задния си джоб, преди да се настани. Сам сяда, като вдига крака върху отоманката. Ходилата й са на сантиметри от коленете му. Винаги сядаха така, спомня си Майк. Сам държи да го гледа в очите, когато обсъждат някой сериозен въпрос. Понякога отпуска стъпала върху коляното му, а той го разтрива, докато си приказват.
— Представа нямам откъде да започна — обажда се Майк.
— Почни отначало.
— Ако го сторя, трябва да будуваме цяла нощ.
— Щом трябва.
И сега той си спомня.
Площад „Луисбърг“. Коледа. Всяка година майка му го води в града, за да види голямата елха в Общинския парк на Бостън, а след това двамата се отправят към Бийкън Хил за празнична разходка с екскурзовод, която неизменно приключва на площад „Луисбърг“. Разбира се, частните домове не се отварят за посетители, но понякога, ако пердетата на партерните етажи не са спуснати, човек може да надзърне вътре и да види чудовищните елхи на безумно богатите. Всъщност неговата майка предпочита да наблюдава хората из къщите, вместо да слуша историята на сградите, които обитават и чиито стени още помнят стъпките на Луиза Мей Алкот и членовете на клана Кенеди.
Спомня си и друго. При последната им Коледа заедно майка му е доста разсеяна, иска да се помотаят още малко след края на обиколката. Вали сняг и, макар това да не му пречи, не може да каже същото за студа. Въздухът реже, вятърът хапе откритата кожа и той иска да си вървят. Майка му казва, че не може, още не, понеже имала среща с приятел. Да, с приятел. Тъкмо тази дума използва тя. Приятел. Това го изненадва, тъй като майка му няма приятели — най-малкото не е споменавала да има. Още повече се изненадва, когато вижда този приятел. Мъж.