Жан-Пол ли е бил? Майк не знае. Не си спомня как изглежда мъжът, нито как е облечен, но помни неговото здрависване, нежността, с която слага ръка върху гърба на майка му, за да я отведе край един ъгъл, където си приказват цяла вечност, докато мъжът хвърля по някой и друг поглед към Майк.
— Не се насилвай да говориш, Съли. Можем просто да си седим и да се наслаждаваме на вечерта.
Майк посяга към положения върху бедрото му плик.
— В добри отношения ли си с бившия си съпруг?
— Не, слава Богу.
— Значи не се разделихте като приятели.
— Най-меко казано.
— Мога ли да попитам как стана?
Сам отпива от виното и казва:
— Защо се разведохме ли? Ами в продължение на три години опитвахме да си направим бебе и като не можахме по нормалния начин, започнахме разните му там изкуствени манипулации. Хапчета, хормонални инжекции, даже ин витро пробвах на три пъти. Но не се получи. Така че постъпихме като зрели хора. Започнахме да работим извънредно и престанахме да си говорим. Отчуждихме се един от друг и накрая той ми заяви, че не е щастлив. Аз също не съм, отвърнах му, и се съгласихме на развод. Мат страшно много искаше деца и, след като не съм в състояние да му ги осигуря, той реши да си върви, да си потърси късмета другаде, нали разбираш. За него осиновяването никога не е било алтернатива. Винаги съм смятала, че тъкмо в това се крие причината за неговите изневери.
Майк понечва да изрази съчувствие, но не иска да я прекъсва.
— Хващала съм го два пъти — казва Сам. — И двата пъти в мотел. И двата пъти вали, а аз седя в колата с бинокъл в ръце, гледам го как отваря вратата и целува пачаврата си за довиждане. Колко банално, а? И, колкото и жалко да изглежда, а то е безумно жалко, всеки път го прибирах у дома с колата си. Изкрънквах от него обещания да не се вижда повече с тази жена. Нали съм се врекла за „добро и лошо“, а случаят май спадаше към категорията за „лошо“. Мислех си, че в известна степен съм си го заслужила, защото яйчниците ми не функционират като хората. — Сам отпива пак, а когато оставя чашата, започва да чегърта някакво петънце върху джинсите. — Казваше се Тина. Адвокат от друга фирма. Един от мързеливите сперматозоиди на Мат ударил право в десетката. Затова ми поиска развод. Намери си жена, която да го дари със семейство.
— Искрено съжалявам, Сам.
Тя свива рамене.
— Такъв е животът.
— Значи си знаела.
— За изневерите знаех, да. За бременността на Тина разбрах едва след подписването на документите по развода. Стана много бързо. Той ми даде всичко, което поисках. Но за бременността успя да скрие известно време.
— Питала ли си го след това защо е постъпил така?
— Мат е един самовлюбен задник. Защо да го търся, за да потвърждава нещо, което вече ми е известно?
Майк се привежда напред и усеща пръстите на стъпалата й да го докосват по стомаха. Оставя плика в скута й.
— Тези снимки са правени от Лу — съобщава той. — В седмицата, преди да се оженя.
Сам оставя чашата си на пода и внимателно отваря илика. Докато разглежда снимките, той се прави, че наблюдава хората долу по улицата, и полага усилие да не мисли за тях. Трийсет и шестте кадъра разкриват историята на една Джес, която се качва в някакво волво с мъж, когото Майк никога не е виждал, за да отидат до Ню Хампшир. Лу е направил множество снимки на колата по магистрали Сто двадесет и осма и Трета в северна посока. Паркират пред една книжарница, тръгват по оживена улица, която ги отвежда до стръмните бетонни стълби на синя къща — евтиното хотелче, споменато от Лу. Последните три фотоса са кулминацията: двамата слизат по същите стълби, влизат в колата и се целуват.
С ъгълчето на окото Майк вижда Сам да прибира снимките обратно в плика.
— Всичко това не означава непременно, че е имала връзка.
— Ами последната снимка? Онази, на която се целуват?
— Фокусът не е особено добър. Според мен те само се прегръщат.
— И все пак.
— Значи баща ти извади снимките на бял свят просто ей така?
— Намерих ги в една дървена кутия заедно с бележка от майка ми, която Лу успял да докопа. Нали помниш какво стана с моята майка?
— Казвал си ми, че е избягала.