Майк започва от деня, когато майка му си тръгва, и причините да го направи. Разказва й за последните си три срещи с Лу и завършва с второто писмо, което е открил в онази кутия. Разказва също за лъжата й за таксите в „Свети Стефан“. Когато приключва, слънцето е залязло и уличните фенери светят.
— И сега си мислиш, че майка ти умишлено не се е върнала за теб. — Гласът на Сам е нисък, почти плах, сякаш я е страх да попита.
— Дали Лу е отишъл дотам, за да я снима с онзи мъж? Да. Дали мисля, че е имала любовна връзка? Май да. Дали мисля, че Лу се е опитал да я склони да се върне? Съмнявам се. Който му мъти водата, просто изчезва. Това е факт.
— Но за училището ти е казал истината — потвърдил ти го е самият свещеник.
— Сам, това е човек, който си вади хляба с лъжи и убийства. Майка ми не може да се стопи във въздуха. Ако бе жива, щеше да се свърже с мен — с писмо или по телефона. Все щеше да направи нещо.
Сам кимва цялата в слух.
— След изчезването й у дома пристигнаха полицаи. Цял куп. А той вече е имал тези снимки. Знаел е с кого е, къде е. Трябвало е само да предаде снимките и щеше да излезе сух от водата.
— Ами ако ти бе разбрал за нейната връзка? Представи си какво би ти причинило това. На колко си бил тогава? На девет?
— Там някъде.
— А що се отнася до снимките на бившата ти съпруга — продължава Сам, — допускам, че баща ти е изровил нещо за нея и си е помислил, че ако ти ги покаже, ще я напуснеш.
— Само че не ми ги показа.
— Може би не го е сторил, воден от същите съображения, които не са му позволили да ти покаже снимките на майка ти. Фактът, че не го е направил, е по-скоро похвален, не мислиш ли?
— Веднъж видях как Лу обработва някакъв мъж с оловна тръба. Бил длъжник на Джак Кадилака, най-добрата дружка на Лу. Онзи се валяше по земята, пищеше и се молеше за живота си, а Лу го удряше, без да му мигне окото. И какво направи след това Лу? Отиде си право у дома да дремне.
— Съли, няма да седна и да си играя на психоаналитик, да ти разправям колко добре разбирам баща ти. През ум не ми минава. От всичко, което ми разказа, той очевидно е стопроцентов кучи син. Но въпреки това може би у него се крие и една непозната страна. Изглежда е решил, вместо да ти разкрие истината за твоята майка, да те предпази от нея.
— Така ли мислиш?
— За какво са му снимките, ако не е така? Честно казано, трудно ми е да си представя какво биха ти причинили те на онази възраст. И може би… Само предполагам, но може би си е казал, че за теб би било по-лесно да го мразиш, отколкото да узнаеш истината.
Майк затваря очи, разтрива ги. Вижда Джес да целува онзи, другия. Вижда Лу да се скита из улиците на Париж тръгнал по следите на жена си и нейната отколешна любов, щрака с апарата и си представя как ще срещне Мари насаме. Мисли си за всичко това, представя си как хлопва вратата между него и себе си, за да си тръгне, но не успява.
— Може и да бъркам — казва Сам. — Нямам представа какви са подбудите на баща ти. Честно казано, дори не знам какви са подбудите на собствения ми баща. Хората са голяма загадка.
— Днес звъннах на Джес.
— И какво каза тя?
— Каза „ало“ и аз прекъснах.
— Защо не я попита, когато обядвахте заедно?
Майк е мислил дни наред по този въпрос.
— Страхувах се, че ако каже „да“, това ще унищожи спомена за всички хубави мигове, които сме споделяли, и ще промени отношението ми към нея.
Сам мълчи. Майк се сеща за онзи нов спомен, който е изникнал така ненадейно. За майка му и непознатия от Бийкън Хил. Това истина ли е? Жан–Пол ли е бил онзи човек? Или умът му, подгонен от страха, е изфабрикувал една фикция? Прилича на истина, но вече не е толкова сигурен.
— Забрави го — прошепва Сам.
— Ти би ли могла?
— Зависи.
— От какво?
— От това, още колко врати искаш да отвориш.
Майк кимва.
— На второто писмо от майка ми има написан обратен адрес.
Сам изчаква да чуе останалото.
— Обадих се на твоята приятелка, Нанси, и я помолих да изрови нещо около този адрес, за майка ми и онзи мъж, Жан-Пол. Мисля, че Нанси ще свърши много по-добра работа от мен.
— Значи си решил да я търсиш.
— Знаеш ли, през цялото време си мислех, че Лу й е сторил нещо. А сега излиза, че може и да е жива. Нямам сили да загърбя този факт.
— И ако се окаже жива?
— Не знам, Сам. Наистина не знам.
38.
През следващите три дни Майк потъва до гуша в работа. Свършват при Маргърет Ван Бърън в понеделник и се местят на следващия обект — онзи в Нютън, при дамата с урната. Доти Конаста е пенсионерка, при това много възрастна. Бил непрекъснато я подкача: „Не, кажете сериозно, когато дундуркахте Мойсей, той наистина ли беше лошо момче?“ На ръба на старческото оглупяване е, разправя все едни и същи истории за покойния си съпруг, Стан, и определено е много самотна. Следва ги по петите от стая в стая. Обикновено клиент, който им виси над главите, докарва Майк до бяс, но неспирното дрънкане на Доти го разсейва от постоянните, мъчителни мисли за майка му, за Лу и Джес, а и за онова ново лице, Жан-Пол.