След работа отива с Бил у тях, за да се потопи в хаоса на неговото домакинство. Движението е от особено значение. Постоянното движение ще го изтощи, затова помага на Пати при почистването на масата и миенето на съдове след вечеря, при къпането на децата — особено сериозна задача, когато става дума за близначките, любителки на ожесточената борба във ваната. Помага на Пола с домашните и я кани на разходка с кучето й. Говорят си предимно глупости: защо любимият им сериал е изтъпял до такава степен, защо всички момчета са лайнари и така нататък. По-късно вечерта слиза в сутеренния кабинет на Бил, за да правят сметки или гледат телевизия — по избор на домакина. Майк все гледа да остава колкото се може по̀ до, късно, преди да си легне. Бил е наясно с всичко и не задава въпроси.
И ето че се обажда Нанси Чайлдс.
— Попаднах на следа, но френският ми доста е ръждясал — съобщава тя, а след това, сякаш прочела мислите му, добавя: — Да, представете си, някои от нас, децата от бедните квартали, сме учили и друг език, освен испански.
— Какво открихте?
— Нека изровя всичко и ще ви кажа. А сега се обаждам, понеже искам да привлека Сам към случая — нали говори свободно жабарски. Нещо против?
Абсолютно нищо. Сам и без това знае всичко.
По време на онези спокойни паузи, когато лежи проснат в леглото, Майк започва да се пита какво ли е успяла да изрови Нанси. А историята около Джес не спира да го гризе отвътре. Снимките се превъртат една по една в главата му и понякога решава да й звънне само за да прекъсне, преди още да е чул първия сигнал. Наистина ли иска да научи истината? Или се е превърнал в мазохист? И той не знае.
Идва петък следобед и Майк се зарича да се наслади на още една вечер със Сам. Никакви приказки за Лу или Джес.
Има само един костюм — черен. Идеален е както за сватби, така и за погребения. След като се издокарва, слиза долу, в кухнята на Бил, където заварва близначките, седнали край масата, и двете по шорти и блузки, захапали ледени близалки с вкус на грозде, от които капе по ръцете и в чинийките им.
Бил подсвирва.
— Добре изглеждаш, Лаурел.
— Така се и чувствам, Харди.
Телефонът звънва.
— Една бира в ръка, и си готов за снимка — казва Бил и хуква към коридора да вземе безжичния от дневната.
Грейс измъква близалката от уста, а езикът и устните й са лилави.
— Да не се жениш?
— Не — отвръща Майк. — Просто излизам на вечеря.
— С костюм?
— Ресторантът е много изискан.
— Тате не ходи на ресторант с костюм.
— Така е.
— Мами разправя, че тате има лоши маниери на хранене.
— Самата истина.
— Той с тебе ли идва?
— Не, излизам с една приятелка.
— Момиче?
Майк кимва, докато рови из купчината вестници и рисувателни книжки за ключовете си.
— Вратовръзката ти е грозна — отбелязва Грейс.
— Така ли мислиш?
— Тате има по-хубава. Отгоре с кучето Снупи от телевизията. — Обръща се към Ема: — Иди я донеси от дрешника на тате.
Като никога Ема прави каквото й казват и хуква за вратовръзката.
— Трябва да й поднесеш цветя — заявява Грейс. — Момичетата ги обичат. И мами обича цветя, но тате й носи много рядко и всеки път каквито не трябва.
Майк открива ключовете за колата.
— Ей, сладурани!
— Какво, чичо Майкъл?
— Никога да не се променяте. — Лепва й една целувка върху челото и се усмихва широко.
Грейс се усмихва в отговор.
— Момичетата обичат също, когато си поделяте близалката.
Движението на юг по Първа магистрала е пълна лудница. Майк е забравил, че петък следобед е най-натовареното време, и на изхода от града напират точно толкова желаещи, колкото има и в обратната посока. Седи в камионетката, броня до броня с останалите нещастници, напредва сантиметър по сантиметър към пунктовете за плащане пред моста „Тобин“.